Хиляда нощ - Том I (Том I)

— „Няма сила и воля освен у всевишния и всемогъщ Аллах!“ — възкликна той. — Нямат вече хората нито вяра, нито срам!

— Защо говориш така, капитане? — възкликнах аз. — Аз ти разказах патилата си и ти ме чу какво ти казах!

— Ама и ти ме чу, като казах, че имам стока, чийто стопанин се е удавил! — викна той. — Искаш да си я присвоиш, без да имаш право! Не те ли е срам! Че нали ние видяхме как Синдбад потъна! И много пътници загинаха заедно с него! Никой от тях не се спаси! Как смееш да твърдиш, че си стопанин на тази стока?

— Капитане! — настоях аз. — Ако бе изслушал разказа ми, както трябва, и бе вникнал в думите ми, щеше да се убедиш, че съм прав! Лъжата е белег на лицемерие!

После разказах на капитана всичко, което ми се бе случило, откакто потеглих с него от Багдад, докато стигнахме до оня остров, където потънахме. Споменах му някои подробности, които знаехме само ние двамата. Накрая капитанът и търговците се убедиха в моята искреност и възкликнаха:

— За бога, не можехме да повярваме, че си се спасил и не си се удавил!

Те ми дадоха стоката. Намерих името си, записано върху товарите. Нищо не липсваше. Отворих един вързоп, измъкнах от него скъпоценна вещ, струваща много пари, дадох на един морж да ми я носи и отидохме при царя да му я подаря. Съобщих му, че това е корабът, с който съм пътувал, казах, че стоката ми е пристигнала цяла и невредима и че това е дар от тази стока. Много се чуди царят на това съвпадение, което доказваше, че моят разказ е бил истински. Обикна ме още повече и ме дари с много скъпоценности. Продадох товарите си с цялата стока, спечелих доста пари. Купих от този град много тамошни стоки и вещи и когато търговците решиха да си тръгнат, натоварих всичко на кораба. Отидох при царя, благодарих му за всички благодеяния, които ми бе сторил, и го помолих да ми разреши да потегля към родина и близки.

Качих се на кораба и потеглихме на път. Щастието ни съпровождаше, съдбата ни помагаше. Дни и нощи пътувахме, докато стигнахме до Басра. Бях радостен, че съм жив и здрав и че съм вече в родината си. От там потеглихме за Багдад с товари и стоки. Стигнах до моята махала, влязох в дома си, надойдоха близки и приятели. Купих си слуги, стражи, мамелюци, неволници и роби, накупих си къщи, градини и ниви. Много неща имах вече. Започнах пак да се събирам с приятели, да се срещам с лични хора. Бях вече нещо повече от преди. Постепенно забравих всички мъки, трудности, патила и ужаси от пътуването, тънех в удоволствия, радости, хранех се с хубави ястия, пиех отбрани вина. Това ми се случи през първото ми пътуване. Утре, ако е пожелал Всевишният, ще ви разкажа за второто от седемте ми пътешествия…

Синдбад Мореплавателя задържал дълго при себе си Синдбад Хамалина, дарил му сто мискала злато и казал:

— От днес си мой сътрапезник!

Благодарил му хамалинът, взел дара и се прибрал у дома. Мислил си какво ли не става, какво ли не се случва с хората, чудил се и не могъл да се начуди. Преспал, а като се съмнало, се върнал в къщата на Синдбад Мореплавателя. Щом влязъл при него, стопанинът веднага го сложил да седне до него, а когато дошли останалите му приятели, им сложил да хапнат и пийнат, разговаряли известно време, развеселили се и Синдбад Мореплавателя започнал да разказва:

Вече знаете, братя, че живях доста време най-разкошен живот, в радости и веселие…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ШЕСТНАЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Синдбад Мореплавателя за второто му пътешествие:

Така си живях от добре по-добре, докато един ден не ми хрумна отново да тръгна по чужди страни. Прииска ми се да въртя пак търговия, да разглеждам страни и острови и да трупам печалби. И когато си внуших това, измъкнах доста от парите си, купих с тях стока и неща, нужни за път, опаковах ги и отидох на морския бряг в Басра. Намерих там хубав нов кораб със здрави тъкани платна и с много пътници. Заедно с няколко търговци качихме стоките си на него и същия ден попътният вятър ни понесе в морето.

Пътувахме от море в море, от остров на остров. Всякъде, където отидехме, се срещахме с търговци и сановници, с продавачи и купувачи. Продавахме, купувахме, обменяхме си стоки. И така продължихме да пътуваме, докато съдбините не ни отнесоха на един хубав остров с много дървета от плодове натежали, с аромати на цветя разцъфтели, с ветрове приятни и реки прохладни. Но по него нямаше нито един дом, не се усещаше мирис на огън. Хвърли капитанът котва, излязоха пътници и търговци да поразгледат какви дървета и птици има по него.