Хиляда нощ - Том I (Том I)

— Гонете жребеца!

Удари той с меча по щита, изскочиха още няколко души с пики, закрещяха. Жребецът се изплаши, избяга, намъкна се в морето, сякаш бе бивол, и изчезна под водата. Тогава надойдоха приятелите на коняря. Всеки водеше кобила. Заразпитваха ме кой съм, какъв съм, аз им разказах патилата си. Сприятелихме се, те разпънаха трапеза, поканиха и мен и аз се нахраних заедно с тях.

После всички станаха, възседнаха конете си, дадоха и на мен една кобила и потеглихме на път. Вървяхме, що вървяхме, стигнахме до града на цар Махраджан. Те влязоха при него, разказали му историята ми и той ме извика при себе си. Въведоха ме, изправиха ме пред него, аз го поздравих, той ми отговори на поздрава, разпита ме как съм се озовал тук, аз му разказах от начало до край какво ми се бе случило. Зачуди се той на всичките ми патила и рече:

— За бога, синко, но нали всичко е свършило с добро! Ако не ти е било писано да живееш, не би се спасил от бедата. Но, хвала на Аллаха, че си жив и здрав!

През следващите дни царят прояви към мен голямо уважение, приближи ме до особата си, изразяваше си съчувствието с думи и благодеяния. Назначи ме за чиновник в пристанището, възложи ми да записвам пристигащите кораби. Дълго време изпълнявах тези задължения, а той се отнасяше добре с мене и ме възнаграждаваше богато. Облече ме с пищни дрехи. При него бях начело на преводачите, защитавах интересите на поданиците му. Оставах до него дълги часове, а после отивах при морето и разпитвах търговците, идващи по суша и море, накъде е град Багдад, с надеждата, че някой ще знае и ще мога да тръгна с него и да се върна в страната си. Никой не знаеше накъде е този град, никой не можеше да ми каже как се отива нататък. Всичко това ме смущаваше, пък и дългото отсъствие от родината започна да ми дотяга.

Един ден влязох при цар Махраджан и заварих при него няколко индийци. Поздравих ги, те отговориха на поздрава ми. Заразпитваха ме за страната ми, аз им разказах. И ги запитах за страната им и те ми разказаха, че там имало хора от различни родове. Имало между тях шакирити, които били най-благородният им род, те никого не мразели и никому зло не сторвали. Имало и един род, наречен брахмани. Те никога не пиели вино, били щастливи, чисти, весели, забавни, имали много камили, коне и добитък. Разказаха, че индийският народ се дели на седемдесет и два клона.

Сред многото острови, които владееше цар Махраджан, имаше един на име Кабул. По цели нощи от там долитаха удари на тъпани и барабани. Жителите на централния остров и пътниците разправяха, че там живеели много умни хора.

По онова време видях риба, дълга сто стъпки. Видях също риба, която имаше лице на бухал. Много чудеса и страхотии видях по време на това пътуване, но много време ще мине, за да ви разкажа за всичко. Тъй или иначе, нито за ден не преставах да се разхождам из острова и да го разглеждам.

Един ден стоях на морския бряг и държах жезъла си, с който не се разделях. Точно тогава пристигна кораб с много търговци. Навлезе в пристанището, хвърли котва, капитанът сви платната и го привърза за сушата. Моряците извадиха целия му товар, а аз седях и записвах.

— Остана ли на кораба ти нещо? — запитах капитана.

— Да, господине! — отговори той. — В трюма на кораба имам още стока, но нейният стопанин се удави, а стоката му остана при нас на съхранение. Искахме да я продадем, да вземем, каквото ще вземем с документ и да отнесем парите на близките му в Багдад…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ПЕТНАЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Синдбад Мореплавателя за първото му пътешествие:

— Как се казваше стопанинът на тази стока? — запитах аз.

— Казваше се Синдбад Мореплавателя! — отговори той. — Но нещастникът се удави!

Вторачих поглед в него, познах го и възкликнах:

— Капитане, та нали аз съм стопанинът на стоката, за която говориш! Аз съм Синдбад Мореплавателя, който слезе на онзи остров заедно с няколко търговци. Когато рибата, върху която се бяхме изкачили, мислейки я за остров, се раздвижи, ти ни извика да бързаме към кораба, ала аз не сколасах! Потънах, но всемилостивият Аллах ме спаси и ми прати едно от коритата, в които пътниците се перяха. Залових се за него, гребах с нозе, докато вятърът и вълните ми помогнаха да стигна до този остров! Спрях тук и Всевишният пак ми помогна — срещнах се с конярите на цар Махраджан и те ме доведоха при него. Аз му разказах за патилата си и той ми направи благодеяние, като ме назначи за писар в пристанището, и започнах да се прехранвам от службата при него. Той се отнася добре към мене! А стоката при тебе е моя стока, мое имане!