Хиляда нощ - Том I (Том I)

Бе привечер. Крачех и се оглеждах да намеря място, където да пренощувам. Боях се от змиите, забравих да ям или да пия, мислех си за лошия си късмет. Наблизо ми се мярна пещера. Отидох при нея и видях, че входът й е тесен. Вмъкнах се вътре. При входа й имаше голям камък. Изтърколих го и я затворих с него отвътре. Помислих си, че щом съм влязъл, вече съм на сигурно място, сутринта ще изляза и ще видя какво ще реши съдбата.

Полегнах навътре и изведнъж забелязах голяма змия, която лежеше върху яйцата си посред пещерата. Целият се разтреперих, присвих се и оставих живота си в ръцете на предопределението. Цялата нощ стоях буден, а когато се развидели, избутах камъка от входа на пещерата. Излязох като пиян, отпаднал от нощната безсъница, от глада и страха. Пак тръгнах из долината.

И както вървях, до мен тупна голям животински труп. Учудих се, защото никого не виждах. Тогава си спомних един разказ, който бях чувал от търговци и пътешественици, че в планините, където се раждат елмазените камъни, имало много страхотии. Но търговците, които добиват този камък, си имат свои хитрости, за да стигнат все пак до него. Те вземат шиле, одират го, почистват го и го хвърлят от планината в долината, където е този камък. Той пада и тъй като е мокро, по него се налепват елмази. Търговците го оставят там някой ден, докато го забележат орли или птици Рух. Те се спущат отгоре заради месото, грабват го в ноктите си и излитат към планината. Тогава търговците излизат, започват да им крещят и да ги плашат, за да изпуснат месото, а те да оберат полепналите по него елмази. Само по този начин може да се стигне до елмазените камъни…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ОСЕМНАЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Синдбад Мореплавателя за второто му пътешествие:

И като гледах трупа, си спомних за тази хитрост. Станах, поотдалечих се, посъбрах доста от камъните, напълних джобовете, полите на дрехата си, пояса, чалмата. Събрах колкото можах, и ето че до мене падна още един голям животински труп. Вързах се за него с чалмата, сложих го на гърдите си и легнах по гръб под него. Превърнах се във висока купчина, която стърчеше над земята. Не след дълго един орел кацна върху трупа, сграбчи го с ноктите си и полетя във въздуха заедно с мене. Летя, що летя, кацна върху планината и спусна плячката до себе си. Понечи да я клъвне, но отнякъде се разнесе такъв шум, такава врява, че орелът се стресна и отлетя. Отвързах се от трупа, дрехите ми бяха изцапани с неговата кръв. Изправих се. Ето че се появи и търговецът, който бе изплашил орела, затича насам и ме видя. Нито дума не можа да каже, толкова се изплаши и ужаси. После пристъпи към трупа, обърна го и като не намери нищо по него, викна:

— О, беда! „Няма сила и воля освен у всевишния Аллах!“ „Да пази Аллах от проклетия дявол!“ Каква загуба! Какво ще правя сега? — а когато се приближих до него, той ми викна: — Кой си ти? Защо си се появил на това място?

— Не бой се! — отговорих му аз. — Не се страхувай! Аз съм най-обикновен човек. Бях търговец. Дълга е историята ми, странни са патилата ми. Не бой се, нося нещо, което ще те зарадва! Събрах доста от тези елмази и ще ти дам толкова, колкото да ти стигнат за цял живот! Всяко късче, което нося, е по-добро от всяко друго, което би получил по друг начин!

Човекът ми благодари, заговорихме се. Ето че и други търговци, подочули разговора ни, дойдоха при нас. Те се струпаха, поздравяваха ме, приветстваха ме с избавлението, взеха ме със себе си, аз им разказах цялата си история. Дадох на стопанина на трупа, за който се бях завързал, много елмази. Зарадва се той, благодари ми и каза:

— Хвала на Аллаха, който те е дарил с нов живот! Няма човек, който да е попаднал на онова място и да се е спасил!

Пренощувахме в приятно и сигурно място. Бях много радостен, че съм се спасил от долината със змиите и съм стигнал до обетованата земя. Когато се съмна, тръгнахме по билото на планината. Вървяхме, що вървяхме, стигнахме до голяма хубава градина, засадена с камфорови дървета. Под всяко дърво могат да се съберат до сто души на сянка. Ако някой иска да си вземе камфор, той пробива короната на дървото. От дървото потича камфорова вода, която тутакси се втвърдява като клей — това е медът на това дърво. После то изсъхва и се превръща в съчки.

На този остров има и животно, наречено каркадан. То пасе по него, както у нас пасат кравите и биволите, но има тяло, по-голямо от камила, и се храни с пиявици. Голям звяр е, има голям рог на носа си, дълъг десет лакътя, а върху него има човешки образ. Общо взето, прилича и на крава. Моряци и пътници, пътуващи по далечни води и земи, разправят за него следното: Животното, наречено каркадан, може да носи голям слон върху рога на носа си и да пасе с него по острова и бреговете му, без да усети тежестта му. Слонът умира върху рога, от слънчевата горещина неговата лой се стопява и потича по главата на каркадана, влиза в очите му, той ослепява и не може да вижда. Тогава идва птицата Рух, грабва го в ноктите си и го носи на пилетата си да ги нахрани. По пътя замених няколко елмаза с дрехи и дребни предмети, търговците ми ги даваха, а освен това купуваха от мен още камъни срещу динари и дирхами.