Хиляда нощ - Том I (Том I)

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ДВАНАЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

Разправят, царю честити, че стопанинът поканил Синдбад да приседне. Седнал той, а стопанинът му заговорил любезно, приканил го да хапне от скъпите и редки вкусни ястия. Пресегнал се Синдбад Хамалина, хапнал си, докато се наситил, измил си ръцете и благодарил на всички.

— Добре си дошъл тук в този благословен ден! — казал стопанинът. — Как се казваш, човече? Какъв занаят ти взема силите?

— Господарю! — отговорил Синдбад. — Казвам се Синдбад Хамалина и нося на главата си хорските товари!

Стопанинът на къщата се усмихнал и рекъл:

— Трябва да знаеш, хамалино, че името ти е като моето! Аз също се казвам Синдбад, но ми викат Мореплавателя! Е, хамалино, повтори сега какво рече, докато стоеше пред вратата?

Притеснил се хамалинът, рекъл:

— Не ме срами, за бога! Умората, трудът и малкото, което човек държи в ръката си, го кара да казва и прави глупости и неприлични неща!

— От какво се боиш? — настоял стопанинът. — Ти ми стана като брат! Нека чуя какво каза — така ми хареса, като го чух да го приказваш при вратата! — хамалинът се принудил да повтори думите си. Много се зарадвал стопанинът и рекъл: — Хамалино! Ще ти разкажа всичко, което ми се случи и което си изпатих, преди да заживея в този разкош. Седни ей тук, на това място, за да ме гледаш по-добре! Защото съм достигнал това охолство и благоденствие след много труд, големи мъки и безброй ужаси! Колко съм страдал през това време от огромни грижи, че и от късмета си! Направил съм седем пътешествия. Всяко пътешествие е една чудна история, която пленява умовете. Всичко в тях е съдба и орис! Не може да се измъкнеш или да избягаш от онова, което ти е писано!

Моят баща беше търговец! Бе сред първенците и в града, и сред търговците. Имаше много пари и обилни блага. Но умря, когато бях още малко момче. Остави ми в наследство пари, имоти и несъбрани чужди дългове. Ядях хубава храна, пиех хубаво вино, дружах с млади мъже, обличах се в красиви дрехи, наслаждавах се на живота с другари и приятели. Доста време живях така, но накрая прекратих тези глупости, умът ми се върна на мястото си, забелязах, че парите ми се изчерпват и че времето на хубавите неща преминава. Почти всичко, което имах, се бе свършило, но аз усетих това късно и много се изплаших. Спомних си една приказка, която бях слушал от баща си — всъщност това са думи на господаря ни Сулейман бен Дауд, мир и на двамата! Та той е казал: „Три неща са по-добри от три други неща: денят на смъртта е по-добър от деня на раждането; едно живо куче е по-добро от седем умрели; гробът е по-добър от бедността!“

Станах, насъбрах колкото имах стари вещи и дрехи и ги продадох. Продадох и земите, и всичко, което ми бе подръка. Събрах три хиляди дирхама. Тогава ми хрумна да попътувам по чужди страни. Спомних си думите на един поет:

Обмислих, после тръгнах, купих някои стоки и вещи, което е необходимо за морско пътуване, качих се на една гемия, стигнахме с няколко търговци до Басра, наехме голям кораб и потеглихме по моретата. Пътувахме дни и нощи, минавахме от остров на остров, от море в море, от бряг на бряг и навсякъде, където минавахме, купувахме, продавахме или заменяхме стока за стока.

Стигнахме до един остров, който бе като кътче от райска градина. Капитанът на кораба пристана край него, сви платната, хвърли котвите. Всички слязоха, стъкнаха се огнища, запалиха огньове и всеки се зае с работата си: едни готвеха, други перяха, трети се разхождаха. Аз бях сред онези, които се разхождаха край бреговете, после се посъбрахме на едно място да хапнем и пийнем, да се позабавляваме и повеселим. И точно тогава капитанът се загледа в брега и изкрещя високо:

— Ей, пътници, добри хора! Бързайте, качвайте се на кораба, оставяйте всичко и спасявайте живота си! Спасявайте душите си от гибел! Островът, на който сте, не е остров, а огромна риба, плуваща посред морето! На нея се е струпал пясък и тя се превърнала в остров, а с времето са поникнали и дървета! Когато запалихте огъня, тя е усетила, че й пари, и започва да се раздвижва! Сигурно ще се гмурне и всички ни ще повлече в морето! Спасявайте се!…