Хиляда нощ - Том I (Том I)

— Аллах те прати при нас, твоята поява ни дарява с благоденствие! Нашият султан е близко до смъртта поради тежка болест живеница. Книгите ни показаха, че животът му е в ръцете ти.

Хасиб влязъл в седмовратия дворец при султана. Той се казвал Карзадан, бил цар на персите, владеел седем земи, служели му сто султани, всеки от които седял върху трон от червено злато и водел десет хиляди юнаци. Всеки от тях имал по сто воини и още сто палачи. Намерили царя да спи, лицето му било покрито с кърпа, бил отчаян от силните болки.

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила:

Разправят, царю честити, че везир Шамхур заговорил:

— Ние сме на твоите услуги! Каквото поискаш — ще ти го дадем! Излекуването на царя е в ръцете ти! За това си ни нужен!

Повел го при царя. Открил Хасиб лицето му. Удивил се от видяното.

— Вярно е — казал той, — че съм син на Даниел, божия мъдрец, но не разбирам нищо от която и да е наука! Трийсет дни ме учиха как се лекува, нищо не научих от този занаят! А ми се иска, ако знаех поне малко от тази наука, да излекувам този цар!

— Не ни възразявай! — казал везирът. — Всички лечители да съберем от изтока до запада, само ти можеш да го излекуваш!

— Как да го излекувам? Че аз не познавам нито болестта, нито лека за нея! — възкликнал Хасиб.

— Лекът на царя е у теб! — повторил везирът.

— Ако знаех този лек, щях да го излекувам!

— Ти знаеш този лек много добре! Този лек е Змийската царица! Ти знаеш къде е тя, виждал си я, бил си при нея!

Разбрал Хасиб от тези думи, че причината да се случи всичко това с него било влизането му в хамама.

— Каква Змийска царица! — възкликнал той. — Нито я познавам, нито през живота си съм чувал такова име!

— Не отричай, че я познаваш! — възкликнал везирът. — Аз имам доказателства, че я познаваш и че си живял две години при нея! — донесъл той една книга, отворил я, запрелиствал я и прочел в нея: — „Змийската царица се срещна с мъж, който живя при нея две години! Той ще я напусне и ще се върне на Горната земя, а ако влезе в хамам, коремът му ще почернее“ — и се обърнал към Хасиб: — Я си погледни корема!

Погледнал Хасиб корема си и видял, че е черен.

— Коремът ми е черен, откак майка ме е родила! — излъгал той.

— Аз назначих при всеки хамам три мамелюци, за да наблюдават всеки, който влезе, да гледат корема му и да ми съобщават! — казал везирът. — Когато ти си влязъл в хамама, те видели, че коремът ти е черен, и ми пратиха начаса вест! Нуждаем се само от едно: да ни покажеш мястото, от където си излязъл, и ще те пуснем да си вървиш! Можем и сами да пипнем Змийската царица!

Хасиб съжалил безкрайно, че бил влязъл в хамама! Везири и емири се изреждали пред него и всеки го питал къде е Змийската царица. Накрая се изморили, а той все повтарял:

— Нито съм виждал, нито съм чувал такова нещо!

Тогава везирът извикал палача и му наредил да смъкне дрехата на Хасиб и да го бие. Той изпълнил заповедта, а Хасиб едва не умрял от силната болка.

— Имаме доказателства, че знаеш къде е Змийската царица! — викнал везирът. — Покажи ни мястото, от където си излязъл, и стой далече. Ние сами ще си я уловим, без ти да се месиш!

Накрая Хасиб се подчинил на повелята на везира. Вървели, вървели, докато стигнали планината. Всички влезли в пещерата. Стигнали до кладенеца, от където Хасиб бил излязъл. Пристъпил везирът към него, приседнал, хвърлил някакви благовония, произнесъл някакви заклинания, духал, мърморел — той бил изкусен магьосник и познавал разните магии. След първото заклинание произнесъл второ, после трето. Свършели ли благовонията — хвърлял нови в огъня и накрая викнал:

— Излез, Змийска царице!

Водата в кладенеца изчезнала, отворила се врата и се чул страшен рев като гръмотевица. От вътре изпълзяла змия, огромна като слон, от очите и ушите й изскачали искри като въглени. На гърба си носела тепсия от червено злато, обсипано с бисери и скъпоценности, в нея лежала змия, чийто блясък разпръснал тъмнината. Лицето й било човешко. Това била Змийската царица. Погледът й паднал върху Хасиб и тя рекла:

— Къде е клетвата, която произнесе? Нали нямаше да влизаш в хамам! Аллах постави края на живота ми в ръцете ти! Такава е присъдата му — да умра, за да се излекува цар Карзадан! — и когато везирът протегнал ръка да я улови, тя викнала: — Дръпни си ръката, проклетнико! Или искаш да духна в лицето ти и да те превърна в купчина пепел! — после викнала на Хасиб: — Ела, вземи ме в ръката си, постави ме в онази тава и ме понеси на главата си! Моята смърт от твоята ръка е предопределена и няма как да я отблъснем! — Хасиб я понесъл на главата си и докато вървели, тя му рекла: — Чуй, Хасиб, какъв съвет ще ти дам! Макар че ти престъпи клетвата, така е било писано! Везирът ще ти нареди: „Убий Змийската царица!“ Ти не го прави, кажи му: „Аз не умея да коля!“ Нека той ме заколи и да прави с мен каквото ще! Щом ме нареже, ще пристигне пратеник от царя и ще го извика. Той ще сложи месото ми в бакър, ще го закачи на огнището и ще ти нареди: „Запали огъня под този бакър, за да излезе пяната от месото. Покаже ли се пяната, ти я събери в шише, изчакай да изстине и я изпий! Никога вече корем няма да те заболи! Покаже ли се втората пяна — налей я във второто шише. Нека царят я изпие заради болката в кръста!“ Щом си тръгне, ти запали огъня. Изплува ли първата пяна, събери я и я отлей в едно от шишетата. Не я пий, защото, пиеш ли я — добро няма да видиш! Покаже ли се втората пяна, събери я в другото шише, запази я, почакай я да изстине, ще я изпиеш после. Когато везирът се върне, вместо второто шише му дай първото, а ти изпий второто — тогава сърцето ти ще се превърне в приют на мъдростта! Месото ми сложи върху медна тепсия и го дай на царя! Изяде ли го, избърши лицето му с кърпа! Изчакай до пладне, дай му да пийне малко вино и той ще бъде здрав като новороден!