Хиляда нощ - Том I (Том I)

— Ти от Змийската царица ли си дошла? Искам да отида с тебе при нея!

Взела го Шамух и го отвела при майка си, предала й момъка и се сбогувала с нея. Излязла от дома си голямата змия и рекла:

— Затвори очи!

Затворил Балукия очи и щом ги отворил, видял, че двамата са на планината, където съм аз. Отишли при прислужницата ми, която й бе предала писмото, поздравила я и тя я запитала:

— Занесе ли писмото на Балукия?

— Да, занесох го! — отговорила голямата змия. — Ето го, той е с мене!

Пристъпил напред Балукия, поздравил змията и я запитал за царицата, а тя му отговорила:

— Тя замина в планината Каф със своите войски и войскари. Когато дойде лято, ще се върне! Когато замина за планината Каф, тя ме остави да я замествам! Ако имаш някаква нужда, ще се радвам да я удовлетворя!

— Искам да ми донесеш оная билка — казал Балукия, — която, щом някой изпие сока й, не се разболява, не остарява и не умира!

— Няма да ти я донеса, докато не ми разкажеш какво ти се случи, след като се раздели със Змийската царица и замина с Аффан при гробницата на Сулейман! — отвърнала змията.

Разказал Балукия историята си от начало до край, разказал за срещата си с Джаншах и добавил:

— Направи каквото те моля, и аз ще се прибера в страната си!

— Кълна се в Сулейман! — казала змията. — Не зная как се стига до тази билка! — после се обърнала към змията, която го била довела при нея: — Отведи го в страната му!

— Слушам и се подчинявам! — казала тя и се обърнала към Балукия: — Затвори очи!

Затворил той очи и като ги отворил, се видял върху хълма Мокаттам. Оттам се прибрал у дома.

— Така узнах за всичко това, Хасиб! — казала накрая Змийската царица.

— Царице! — заговорил й отново Хасиб Карим ад-Дин. — Разкажи ми какво се е случило на Балукия, преди да се върне в Египет!

И тя продължила разказа си:

Трябва да знаеш, Хасиб, че когато Балукия се разделил с Джаншах, пак вървял дни и нощи, докато стигнал до огромно море. Намазал нозете си със сока, който си носел, и тръгнал по водата. Стигнал до остров с плодни дървета и потоци, същински рай! Повъртял се насам-натам и забелязал огромно дърво с листа като корабни платна. Отишъл към него и видял разпъната трапеза с най-отбрани ястия. На дървото стояла голяма птица, цялата в бисери и зелени изумруди, нозете й — от сребро, човката й — от червен рубин, перата й — от скъпоценни метали.

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Змийската царица:

— Коя си ти и откъде си? — запитал Балукия птицата.

— Аз съм райска птица! — отговорила тя. — Знай, братко, че Всевишният изгони Адам от рая и изхвърли подире му четирите листа, с които той прикриваше голотиите си. Те паднаха на земята. Единият бе изяден от гъсеница и се превърна в коприна. Вторият бе изяден от сърна и се превърна в мускус. Третият бе изяден от пчела и се превърна в мед. Четвъртият падна в Индия и от него се породиха подправките. Аз следях всичко това да стане, летях по цялата земя, докато Всевишният ми дари това място, и аз заживях тук. Всеки петък тук идват светци, угодници и праведници от целия свят, хапват си от тази храна, която е израз на гостоприемство от Всевишния, оказвано на тези хора. После трапезата се вдига в небесата. Тя е винаги тук, винаги една и съща!

Хапнал Балукия от трапезата и като се нахранил, възхвалил Всевишния. Ето ти го самия Худр. Скочил Балукия на крака, поздравил го, понечил да си тръгне, но птицата рекла:

— Седни до Худр, Балукия!

Седнал Балукия до Худр и оня го заговорил:

— Кажи ми кой си! Разкажи ми историята си!

Разказал му Балукия какво му се било случило.

— Господине, колко е пътят от тук до Египет? — запитал той.

— Двайсет и пет години! — отговорил Худр. — Но ти се моли на Аллах. Нека той ми разреши да те върна в Египет, преди да си загинал!

Заплакал Балукия, замолил се на Всевишния. Приел Аллах молитвата му и дал сили на Худр да го отведе в родината му.

— Вдигни глава! — казал Худр. — Аллах прие молитвата ти! Той ми даде мощ да те отведа в Египет! Хвани се за мене и затвори очи!

Хванал се Балукия с две ръце за дрехата на Худр и затворил очи. Худр направил една крачка и казал:

— Сега отвори очи!

Отворил Балукия очи и видял — стои пред своя дом. Обърнал се да се сбогува с Худр, а от него — ни следа…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…