Хиляда нощ - Том I (Том I)

Джаншах се замолил на монаха:

— Нареди на тази птица да ме отнесе към гнездото на нейните родители!

— Птицо! — казал монахът. — Искам да се подчиняваш на този момък във всичко, което той пожелае!

Тя качила Джаншах на гърба си и полетяла. Дни и нощи летяла, докато стигнала до Кристалната планина.

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила историята, която Джаншах разказвал на Балукия:

Птицата стигнала до някаква земя, където имало голямо птиче гнездо.

— Това е гнездото, в което сме живели, Джаншах! — казала тя.

Пак се разплакал горчиво Джаншах и замолил:

— Искам да ме отнесеш към страната, към която са летели баща ти и майка ти, за да търсят храна!

Поела го тя на гърба си и пак полетяла. Летяла седем нощи и осем дни, докато стигнала висока планина. Снела го от гърба си и рекла:

— Не познавам вече никаква земя по-нататък!

Той й разрешил да си тръгне и тя полетяла. Останал Джаншах съвсем сам. Налегнал го сън и той заспал върху билото на планината. Когато се събудил, забелязал в далечината нещо да блести и тази светлина сякаш изпълвала въздуха. Този блясък го смутил, той не знаел, че това са светлините именно на крепостта, която търсел.

Разстоянието до крепостта било два месеца път. Тя била изградена от червен рубин, домовете й били от жълто злато, в нея имало сто кули, изградени от скъпоценни метали, които извличали от Морето на сенките. Тя била наречена Джаухар Таканна именно защото била изградена от скъпоценни камъни и метали. Това била голяма крепост, нейният цар се наричал Шахлан и той бил бащата на трите девойки.

Когато избягала от Джаншах и се върнала при баща си, майка си и близките си, Шамса им разказала какво й се било случило, разказала как той пътувал по земята и какви чудеса срещнал по пътя си, споделила как двамата се обикнали и какво станало между тях. Родителите й изслушали разказа й и рекли:

— Трябва да се засрамиш пред Аллах, че си се отнесла така с него!

Царят разказал тази история на своите помощници — маридите джинове, и им наредил:

— Всеки, който срещне насам човешко същество — да ми го доведе!

А Шамса споделила с майка си колко силно Джаншах е влюбен в нея, и добавила:

— Той непременно ще се добере до нас, защото, когато излетях от бащиния му дворец, му казах: „Ако ме обичаш, ела при мен в крепостта Джаухар Таканна!“

А Джаншах, когато забелязал светлините и отблясъците, тръгнал към тях. По същото време Шамса била изпратила един свой слуга да свърши нещо към планината Кармус. Този слуга забелязал в далечината човешко същество. Приближил се до него и го поздравил. Изплашил се Джаншах от лика на слугата, но отговорил на поздрава му.

— Ти как се казваш? — запитал слугата.

— Казвам се Джаншах! — отговорил той, разказал му всичко, което му се било случило с Шамса, и заплакал.

— А ти не плачи! — рекъл джинът. — Стигнал си вече до онова, което търсиш! Знай, че и тя много те обича и че е разказала на майка си и баща си колко я обичаш и ти! Всички в крепостта те обикнахме заради нея!

Качил го маридът на раменете си и го понесъл в крепостта Джаухар Таканна. Затичали се вестители при цар Шахлан, царкинята Шамса и майка й да им съобщят, че Джаншах е пристигнал. Цар Шахлан наредил на всички поданици да посрещнат Джаншах. Лично той заедно със стражите, ифритите и маридите яхнали конете си и тръгнали тържествено към тази среща…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила историята, която Джаншах разказвал на Балукия:

Цар Шахлан яхнал коня си, за да посрещне лично Джаншах. Щом го зърнал, бащата на царкинята горещо го прегърнал и му сложил на главата корона, каквато никое човешко същество не било виждало. Наредил да му доведат от царската конюшня на джиновете великолепен кон. Възседнал го Джаншах, а стражите яздели от двете му страни. Така дошли пред портите на двореца. Посред двореца го посрещнали неволници, хубавици, роби и слуги, сложили го да седне на най-личното място, а той се дивял на всичко, което виждал около себе си.

Майката на Шамса отишла при дъщеря си и я довела при Джаншах. Тя влязла при него, целунала ръцете му, навела глава засрамена от него, от майка си и баща си. Дошли и сестрите й, които го познавали от срещата в двореца на Сулейман, и го поздравили. А майката на Шамса рекла: