Хиляда нощ - Том I (Том I)

— Е, синко, добре си ни дошъл! Моята дъщеря Шамса е извършила грях пред тебе! Но ти й прости, защото е направила това от обич към нас!

Джаншах погледнал към Шамса и възкликнал:

— Хвала на Аллах, който ме доведе до онова, което желаех, и изгаси пожара в сърцето ми — от него няма вече дори искра!

— Ти да си здрав, че си се спасил от този огън! — рекла Шамса. — Но, моля ти се, Джаншах, разкажи ми какво ти се случи, след като се разделихме!

Разказал й Джаншах всичко, което му се било случило, и как е бил стигнал дотук, разказал и какво се било случило между баща му и цар Кафид, и завършил с думите:

— И всичко това бе заради тебе, господарке моя, Шамса!

— Ти постигна целта си! — казал цар Шахлан. — Шамса е твоя неволница, аз ти я дарявам! Ако е пожелал Аллах, следващия месец ще обявим брака ви и ще отпразнуваме сватбата ви! Ще те оженим за нея и двамата ще се върнете в твоята страна! Ще ти дам хиляда марида от моите стражи — само да наредиш на най-малкия от тях да избие цар Кафид и цялото му племе, той за миг ще свърши тази работа! Всяка година ще ги сменям с по няколко нови — ако им наредиш да погубят всичките ти врагове, те ще ги погубят до един…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила историята, която Джаншах разказвал на Балукия:

Цар Шахлан седнал на трона си и наредил на сановниците да подготвят голяма сватба. Два месеца изгубили, но стъкмили сватбата, както се полага. И заживели Джаншах и Шамса весело и приятно, цели две години само яли, пили и се веселили и накрая той й рекъл:

— Баща ти обеща да се завърнем в моята страна! Нека живеем една година там, една година тук!

Вечерта тя отишла при баща си и му предала желанието на Джашшах.

— Така да бъде! — казал той. — Но изчакайте до началото на другия месец, докато се подготвят стражите!

Предала тя на мъжа си думите на баща си и изчакали да мине определеното време. А цар Шахлан наредил кои стражи да минат на служба при Джаншах и да го отведат в страната му. Той приготвил на младоженците широко ложе от червено злато, обшито с бисери и скъпоценни камъни, а над него — шатра от зелена коприна с втъкани в нея разноцветни нишки и обшита със скъпоценности. Качили се Джаншах и Шамса в ложето, той назначил четирима от стражите си да го носят. И те го понесли с двамата младоженци на него. Шамса се сбогувала с баща си, майка си, сестрите и близките си. Двамата се прибрали в ложето под шатрата си, четири джина я взели и полетели с нея между небето и земята. Всеки ден минавали разстояние от трийсет месеца път. Така летели десет дни. Един от стражите знаел къде е страната Кабул. Щом я зърнал, той предложил да спрат недалече от града на цар Тигумус.

През целите тези години цар Тигумус се криел в града си. Цар Кафид го притискал от всички страни. Когато разбрал, че няма начин да се спаси от Кафид, Тигумус решил да се обеси. Простил се с везири и емири и отишъл в дома си да се сбогува с харема си. И точно тогава стражите джинове долетели в обкръжения дворец, който бил между стените на обкръжената крепост. Джаншах им наредил да кацнат посред централния двор. Така и направили. Слезли Джаншах и Шамса и видели, че всички жители на града са обкръжени, гладни и измъчени. Шамса наредила на стражите си да ударят силно по онези, които ги обкръжавали, и да ги избият.

А Джаншах повикал един от стражите на име Карташ, силен и страшен воин, и му наредил да му доведе окован цар Кафид.

В полунощ джиновете нападнали войската на цар Кафид. Един грабвал осем-десет души от гърба на някой слон, политал с тях във въздуха, хвърлял ги отгоре и те се разбивали на земята. Друг промушвал с желязна пика десетки наведнъж.

А стражът Карташ отишъл в шатрата на цар Кафид и както онзи си лежал в леглото, скочил, грабнал го и полетял с него. Царят се ужасил от вида на този страж, който го довел при ложето на Джаншах. Той наредил на носачите да полетят с леглото, като оставят царя на него да виси. Докато се опомни, цар Кафид се намерил между небето и земята. Започнал да се удря по лицето, защото все му се струвало, че сънува лош сън.

А Карташ отнесъл Джаншах при баща му.

Щом го видял, цар Тигумус възкликнал и паднал в несвяст. Поръсили го с розова вода, той дошъл на себе си, прегърнали се баща и син и радостно заплакали. Цар Тигумус още не знаел, че стражите на сина му побеждават вече цар Кафид. Пристъпила Шамса към него, целунала ръцете му и рекла: