Хиляда нощ - Том I (Том I)

— Господарю, качи се върху покрива на двореца да видиш как се бият бащините ми стражи!

Качил се царят върху покрива. Шамса седнала до него и всички се загледали в битката.

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила историята, която Джаншах разказвал на Балукия:

Цар Кафид също гледал тази битка, увесен на летящото легло, и плачел. Два дни продължило избиването на войниците му, докато не загинал и последният.

Тогава Джаншах наредил да го донесат и да го свалят посред двора в двореца на цар Тигумус. Той пък наредил на един от стражите на име Шамуал да окове цар Кафид в окови и вериги и да го затвори в Черната кула. Наредил също да ударят чинелите, изпратил вестоносци при майката на Джаншах. Те й съобщили, че синът й се е завърнал жив и здрав. Зарадвала се тя и се затичала да го види. Джаншах я притиснал към гърдите си и тя заплакала от радост. А Шамса се затичала към нея, поздравила я и я прегърнала. После царят устроил голяма повторна сватба в чест на Шамса, наредил да украсят празнично града, дал на двамата младоженци и сто неволници от най-хубавите си робини да им прислужват. Няколко дни след това царкиня Шамса отишла при него и се застъпила за цар Кафид:

— Макар че е сторил много зло, пусни го да върви в страната си! Нека наредим на някой от стражите ти да го доведе!

Той наредил на Шамуал да му доведе цар Кафид. Довел го той с веригите и оковите. Кафид целунал покорно земята пред него. Тигумус наредил да му снемат оковите, качил го на една куца кобила и му казал:

— Царкиня Шамса се смили над теб! Върви в страната си! И ако пак се върнеш както предния път, тя пак ще ти прати някой от стражите си да те доведат!

Тръгнал си цар Кафид победен и унизен. А Джаншах заживял с Шамса при баща си в огромна радост и благодат…

Всичко това разказал на Балукия момъкът, който седял между двете гробници.

— Ето ме, аз съм Джаншах, който е видял всичко това, братко Балукия! — завършил той разказа си.

Удивил се Балукия на разказа му и рекъл:

— А какви са тези две гробници, братко? Защо си седнал между тях? И защо плачеш?

— Ех, Балукия! — въздъхнал Джаншах. — Такъв сладък и приятен живот живяхме, в каква огромна и благодатна радост! Живеехме една година в моята страна, втората година — в крепостта Джаухар Таканна. Пътувахме седнали в онова ложе, стражите летяха и то се носеше между небето и земята!

— А колко бе разстоянието между твоята страна и тази крепост? — запитал Балукия.

— За един ден — отговорил му Джаншах — изминавахме разстояние от трийсет месеца път и стигахме до крепостта за десет дни! Така живяхме няколко години. Веднъж пътувахме както обикновено, стигнахме на това място, кацнахме да поогледаме тази градина, седнахме на брега на реката; хапнахме, пийнахме и Шамса каза:

— Ще ми се да се изкъпя в тази река! Оставих я да върви с неволниците. Тя отиде на брега. И не щеш ли, една огромна акула я удари с перката си, без неволниците да забележат, тя извика и падна начаса мъртва. Щом видях това, наредих на стражите да отнесат леглото на близките й и да им съобщят какво се е случило. Много скоро; всичките й роднини се събраха, измиха я, повиха я в саван и я погребаха тук. Оплаках я, поискаха да ме вземат в страната си, но аз казах на баща й:

— Искам да изкопаеш дупка до гроба й. Нека тя да бъде моят гроб и когато умирам, сам ще се погреба до нея!

Цар Шахлан нареди на един от стражите да направи това. После те си заминаха и ме оставиха тук до живот да я оплаквам и жаля! Това е моят разказ, братко Балукия, затова стоя между тези два гроба!…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Змийската царица за Балукия пред Хасиб Карим ад-Дин:

Чудил се и се дивил Балукия на думите на Джаншах и възкликнал:

— За бога, а аз мислех, че съм пътувал по земята! Но сега забравих всичко, което съм видял, то тъмнее пред разказа ти! Моля те, Джаншах, братко, направи ми добро, покажи ми къде е правилният път!

Джаншах му разказал накъде да върви, Балукия се простил с него и потеглил…

Всичко това разказала Змийската царица на Хасиб Карим ад-Дин.

— А как си узнала всичко това? — запитал я той.

И тя заразказвала:

Преди двайсет и пет години, Хасиб, изпратих в Египет огромна змия, а по нея — писмо с поздрав до Балукия. Тази змия имаше дъщеря в Египет на име Шамух — тя го предала на нея. Взела дъщеря й писмото, заразпитвала за Балукия, показали й къде живее. Отишла при него, поздравила го, предала му писмото и той запитал: