Хиляда нощ - Том I (Том I)

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Змийската царица за Балукия:

И така, Балукия влязъл в дома си. Когато го зърнала, майка му извикала високо и от голяма радост паднала в несвяст. Поръсили лицето й с вода да дойде на себе си. Щом се свестила, тя го прегърнала и силно заплакала.

А Балукия ту плачел, ту се смеел. Надошли близки, приятели и познати да го поздравят със завръщането. Плъзнала вестта за него по цялата страна, всички се радвали. Разказал им Балукия историята си, споделил всичко, което бил препатил.

Всичко това разказала Змийската царица на Хасиб Карим ад-Дин. Дивил се и Хасиб на разказа й, после рекъл:

— Сега искам да се върна в родината си!

— Боя се, Хасиб — възразила Змийската царица, — че щом стигнеш родината си, ще забравиш дадената дума, ще нарушиш обета, който ми даде, и ще отидеш в хамама!

Той дал нова клетва, че цял живот няма да престъпи прага на хамама. Тогава тя викнала една змия и й наредила:

— Изведи Хасиб Карим ад-Дин върху Горната земя!

Повела го змията и през някакъв каменен кладенец го измъкнала на Горната земя. Тръгнал той, стигнал до своя град и се прибрал у дома. Било вече привечер. Почукал на вратата, майка му я отворила и видяла своя син пред себе си. Тя извикала, хвърлила се към него и заплакала. Чула и жена му плача й, излязла и тя, зърнала мъжа си, поздравила го и целунала ръцете му. Влезли в къщата, поседнали. Той бил спокоен, че е вече между свои. Запитал и за дърварите, с които сякъл дърва и които избягали и го изоставили в дупката.

— Те дойдоха при мене — отговорила майката — и ми казаха: „В долината някакъв вълк изяде сина ти!“ Те станаха търговци, имат земи и дюкяни, очите им се отвориха. Навик им стана да наминават всеки ден и да ни носят по нещо за хапване и пийване.

— Иди утре при тях — казал й Хасиб — и им кажи: „Хасиб Карим ад-Дин се върна, елате да го видите и да го поздравите!“

На сутринта майката минала по къщите на дърварите и им предала думите на сина си. Те побледнели и отговорили:

— Ще дойдем, как няма да дойдем! — всеки й дарил по една копринена дреха, обшита със злато, и й казал: — Дай тази дреха на сина си и му кажи: „Утре те ще дойдат при тебе!“

Върнала се тя при сина си, предала му думите им, дала му нещата, които онези му били дарили.

А дърварите се срещнали с някои търговци и си признали пред тях какво били сторили на Хасиб Карим ад-Дин.

— Какво да правим сега? — запитали те.

— Всеки от вас трябва да даде на Хасиб половината от парите и от стоките си! — посъветвали ги търговците.

Взели половината от парите си, отишли при него, поздравили го, целунали му ръка, дали му каквото носели, и рекли:

— Това е от твоето благодеяние! Сега сме в ръцете ти!

Той приел всичко и казал:

— Минало-свършило! Такова е било предопределението от Аллах, а то е по-силно от всяка опасност!

— Ела с нас да се поразходим из града и да отидем до хамама! — предложили те.

— Аз съм дал клетва цял живот в хамам да не влизам! — казал Хасиб.

— Ела тогава по домовете ни да ни погостуваш! — настояли те.

Станал, придружил ги до домовете им, гостувал на всеки по една нощ, седем нощи подред. Вече имал пари, стока и дюкян. Станал виден търговец. Така живял известно време. Но се случило веднъж да излезе из града. И ето че видял един свой стар приятел, който бил теляк, да седи пред вратата на хамама. Срещнали се погледите им, телякът скочил, поздравил го, прегърнал го и викнал:

— Заповядай, влез в хамама да те изтъркам, това ще е черпнята ми за тебе!

— Дал съм клетва да не влизам в хамам, докато съм жив! — възразил Хасиб.

Но и телякът дал силна клетва:

— Ако не влезеш с мен в хамама и не се изкъпеш, ще се разведа завинаги и с трите си жени!

Поколебал се Хасиб и започнал да убеждава приятеля си:

— Нима искаш, братко, децата ми да останат сираци, къщата ми да се разруши и да затъна в грях!

Хвърлил се телякът в нозете на Хасиб, целунал ги и викнал:

— Ти си под моето покровителство! Щом влезеш с мен в хамама, грехът ще падне върху мен!

Събрали се всички от хамама, теляци и гости, нахвърлили се върху Хасиб един връз друг, смъкнали дрехите му и го вкарали вътре. Влязъл той и приседнал до стената. Само капчица вода паднала на главата му. В този миг вътре влезли двайсет мъже и викнали:

— Ставай, човече, и тръгвай с нас! Ти си длъжник на султана!

Те пратили един от тях при султанския везир. Затичал се човекът при него и му съобщил за станалото. Метнал се везирът на коня си начело на шейсет мамелюци, спуснали се към хамама и спрели пред Хасиб. Поздравил ги везирът, дал на теляка сто динара и наредил да доведат кон за Хасиб. Двамата потеглили към султанския дворец. Там разпънали трапеза, яли, пили, ръцете си измили, везирът го дарил с две наметала, всяко струвало по пет хиляди динара, и рекъл: