Хиляда нощ - Том I (Том I)

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла.

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

Разправят, царю честити, че всички стигнали до дома на везира. Хасиб снел тавата със Змийската царица от главата си.

— Заколи Змийската царица! — наредил везирът.

— Не умея да коля! — казал Хасиб. — През живота си нищо не съм клал! Щом я искаш заклана — заколи си я сам!

Взел везирът Змийската царица от тавата и я заклал. Хасиб горчиво заплакал, а Шамхур му се присмял:

— Ти си загубил ума си! Как можеш да плачеш за една змия!

Разрязал я на три къса, сложил ги в бакър, закачил го в огнището и седнал да чака месото да се свари. Точно тогава един мамелюк дотичал и казал:

— Царят нареди веднага да дойдеш при него!

Той станал, донесъл две шишета, наредил на Хасиб онова, което била казала Змийската царица, и отишъл при царя. Хасиб поддържал огъня под бакъра, докато се появила първата пяна. Събрал я в едното шише и я оставил до себе си. Появила се и втората пяна. Сложил я в друго шише и го скрил за себе си. Месото се сварило и той го снел от огъня. А когато се върнал от царя, везирът запитал:

— Какво направи с първото шише?

— Изпих го!

— Но в тебе нищо не се е променило?

— Тялото ми гори от главата до петите, сякаш са ме хвърлили в огън!

— Подай ми второто шише да го изпия, пък дано се излекувам!

Той изпил съдържанието на първото шише, като мислел, че е второто. И още не го бил изпил, когато то паднало от ръката му, той начаса се издул и с него се случило онова, което е казано в пословицата: „Който копае гроб другиму, сам пада в него!“

Зачудил се Хасиб и изпил второто шише. Начаса Аллах взривил в сърцето му изворите на мъдростта, отворил очите му за науката и той усетил облекчение и радост. Извадил месото, сложил го в медна тепсия и излязъл с него. Вдигнал глава към небето и видял как се въртят звездите. Аллах му открил кои звезди са подвижни и кои — неподвижни, показал му орбитите на планетите, той видял какво представлява сушата и какво — морето, узнал геометрията, астрологията, астрономията, пресмятането и всичко, свързано с тези науки, как се подреждат слънчевите и лунните затъмнения и много други небесни неща. После погледнал към земята и видял какви метали, треви и дървета съдържа тя, узнал кои от тях са полезни и кои — вредни. Така изучил медицината и химията, узнал как се добиват злато и сребро.

Така вървял той, влязъл при цар Карзадан и казал:

— Везирът Шамхур предаде богу дух!

— Но той бе при мен преди малко и бе напълно здрав! Отиде да види дали месото се е сварило! Какво го сполетя?

Хасиб разказал всичко на царя. Много се натъжил той за везира си и възкликнал:

— Какво ще правя сега без него!

— Не тъжи, царю честити! — казал Хасиб. — Аз ще те излекувам за три дни и в тялото ти няма да остане нито една болест!

Сложил той медната тепсия пред царя, взел парче месо от Змийската царица, дал му го да го изяде, завил го, избърсал лицето му с кърпа, седнал до него и му наредил да спи. Спал царят от пладне до залез-слънце. Когато се събудил, Хасиб му отлял малко вино и му наредил пак да спи. На другия ден направил същото. Царят се изпотил, така че потта го обляла от главата до петите. От тялото му изчезнали всякакви следи от болестта. Тогава Хасиб му казал:

— Сега непременно трябва да влезеш в хамама!

Въвел го в хамама, сам измил тялото му и когато излезли, то блестяло чисто като сребърен жезъл. Върнало се някогашното здраве на царя. Облякъл той най-хубавата си дреха, сложил Хасиб да седне до него, наредил да опънат трапеза. Сложили я, всички яли, пили и ръцете си измили. После донесли вино. Дошли всички везири, сановници, велможи, народни предводители, поздравили го с избавлението и доброто здраве. И когато всички се събрали, той заговорил:

— Уважаеми мои везири, емири и велможи! Именно Хасиб Карим ад-Дин ме излекува от тази болест! Назначавам го за първи везир на мястото на везира Шамхур. Онзи, който го обича — той обича и мен, който го почита — почита и мен, който му се подчинява — подчинява се на мен!

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ДЕСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

Разправят, царю честити, че всички целунали ръката на Хасиб и го поздравили с везирството. Царят го дарил с богати дрехи, тъкани от червено злато, украсени с бисери и скъпоценни камъни, като най-малкият камък струвал пет хиляди динара. Дарил му триста мамелюци, триста робини, триста неволници абисинки, петстотин мулета, натоварени с пари, дал му още овце, биволици и крави — толкова, колкото е трудно да се пресметнат. След всичко наредил на везирите, емирите, сановниците, царските големци, мамелюците и всички поданици също да го дарят.