Хиляда нощ - Том I (Том I)

После Хасиб Карим ад-Дин яхнал коня си. Зад него яздели везири, емири, сановници и войници. Отишли в дома, отреден му от царя. Пак на коня си той отишъл и в дома на везир Шамхур, запечатал го и сложил ръка върху всичко, което той притежавал, събрал го и го пренесъл в своя дом.

И така, както не разбирал нищо от науки, дори без да знае да чете книги, по волята на Всевишния той вече познавал всички науки, станал известен учен, прочул се с мъдростта си във всички страни, особено добре знаел медицина, чертане, геометрия, астрология, химия, бяла магия, духовни дела и други науки.

Един ден той казал на майка си:

— Майко, баща ми Даниел е бил уважаван учен! Кажи какво ми е оставил?

Майка му донесла сандъка с петте пергамента, останали от потъналите в морето книги, и рекла:

— Баща ти не ти е оставял никакви книги освен тези листа в този сандък!

Отворил той сандъка, взел петте листа, прочел ги и възкликнал:

— Но, майко, тези листа са от някаква цяла книга! Къде е останалото?

— Веднъж баща ти тръгна с всичките си книги по море! — казала майката. — Но корабът потънал и всички книги — заедно с него. Всевишният Аллах спаси баща ти да не се удави! Останаха му само тези пет листа! Когато той се върна от пътуването си, аз те носех вече в утробата си. Тогава той каза: „Дано родиш мъжко чедо! Вземи тези листа и ги запази! Когато момчето порасне и те запита какво съм му оставил, извади ги и му кажи: «Баща ти ти завеща само това!» И му ги дай!“

Хасиб Карим ад-Дин изучил всички останали науки. И така ял, пил, живял спокоен живот и богато съществуване, докато не дошъл този, който сладкия живот прекъсва и близък от близък откъсва…

Разправят, че по времето на емира на правоверните халиф Харун ар-Рашид в Багдад живял човек на име Синдбад Хамалина. Бил беден човечец, печелел си хляба с онова, което пренасял върху главата си. Случило му се веднъж да носи тежък товар. Денят бил горещ, Синдбад се изморил, облял се в пот и му станало още по-горещо. Минал пред вратата на един търговец, отвътре го лъхнала прохлада, сякаш го пръснали с капки вода, там горещината изглеждала поносима. Пред вратата имало широка скамейка. Смъкнал хамалинът товара си и поседнал да си поеме дъх…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ЕДИНАЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

Разправят, царю честити, че когато хамалинът свалил товара от главата си, за да си почине и поеме дъх, откъм къщата на търговеца го лъхнал хладен ветрец, примесен с приятни аромати. Хубаво му станало на Синдбад, отпуснал се на крайчеца на скамейката и чул звън от струни на уд и гласове, които пеели хубави песни. Чул и гласовете на най-различни птици — гургулици, косове, дроздове, кеклици, гълъби и славеи. Удивил се човекът на всичко това, станало му много приятно, надникнал през вратата и видял голяма градина, пълна със слуги, роби, стражи и нахлебници — неща, които ги имат само царе и султани! Лъхнали го аромати на вкусни гозби от всякакви видове и миризми на отбрани вина. Вдигнал тогава хамалинът ръце към небето и възкликнал:

— Хвала на теб, боже, създателю, хранителю наш, че даваш без сметка, на когото си искаш! Боже, моля те, прости ми всички прегрешения, кая се за грешните си щения! Милостта ти прави богат онзи, когото обичаш, и просяк онзи, когото възненавидиш! Стопанинът на този дом явно има огромно благосъстояние! Ти си предопределил нему да отдъхва, докато други работят, да е щастлив, докато други като мене са обезсилени и унижени!

И произнесъл следните стихове:

Синдбад Хамалина свършил добре подредената си песен, понечил да вдигне товара си и да си тръгне, но на вратата се показал млад слуга с хубаво лице, стройна снага и богати дрехи, хванал го за ръката и му рекъл:

— Влез да поговориш с господаря ми! Влез, той те кани!

Понечил Синдбад да се опре на слугата, за да не влезе, но нямал сили да направи това. Оставил товара си при привратника и влязъл в дома, който бил красив и величествен. В големия салон за гости видял уважавани личности и властни управници. Навсякъде ухаели най-различни цветя и благовония, на трапезата — най-отбрани и разнообразни ястия, плодове, ядки, вина от различни видове грозде и още — неволници хубавици с различни звучни инструменти и барабани. А посред всички седял човек внушителен, белотата била докоснала слепоочията му, бил хубавеляк в лице, едър на вид, от него се излъчвали достойнство, тежест, величественост и гордост. Стреснал се Синдбад Хамалина и си рекъл: „За бога, това местенце или е ъгълче от рая, или пък е дворец на цар или султан!“ Поздравил всички, целунал земята пред стопанина и се изправил с наведена глава…