Хиляда нощ - Том I (Том I)

Тя продължила историята, която Джаншах разказвал на Балукия:

Не минало много време и зверовете дошли. Род след род те поздравявали шейх Бадри, а той ги разпитвал за крепостта Джаухар Таканна.

— Не познаваме такава крепост, не сме чували за нея! — отговаряли всички.

— Синко! — казал царят на зверовете. — Ти не тъжи! Аз имам по-голям брат на име Шамах. Той бе пленник на цар Сулейман, защото се бе разбунтувал срещу него. Няма по-голям джин от него. Може пък той да знае нещо за тази крепост!

Качил го шейх Бадри върху гърба на един голям звяр и пратил по него писмо с препоръка до брат си. Звярът тръгнал, тичал дни и нощи с Джаншах на гърба си. Стигнали до цар Шамах. Спрял звярът по-далечко от цар Джаншах слязъл от гърба му и продължил пеша, стигнал до огромния цар Шамах, целунал му ръка и му подал писмото. Прочел го той, поздравил госта си и му рекъл:

— Синко, цял живот нито съм виждал такава крепост, нито съм чувал за нея! Разкажи ми историята си! — разказал му Джаншах всичко, което му се било случило. Учудил се Шамах на разказа му и рекъл: — Не мисля, синко, дори господарят ни Сулейман през целия си живот да е виждал такава крепост или да е чувал за нея! Познавам един монах, който живее в планината. Той е много стар. На заклинанията му са подвластни птици, зверове и джинове. И царете на джиновете се подчиняват на силата му. Ето, и аз някога се бях разбунтувал пред господаря Сулейман, а той ме остави в плен на него. Само този монах успя да ме победи със своя ум и аз досега съм му слуга. Той е пресякъл всички страни и земи, познава всички пътища, посоки и места, градове и крепости! Не мисля, че някое място е останало скрито за него! Ще те пратя при него, пък дано той да успее да те насочи към тази крепост! Ако и той не те насочи — няма друг кой да го направи. Той е жрец магьосник, изкусен, ловък и хитър и се казва Ягмус. Ще те пратя при него по една огромна четирикрила птица…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТНАТА НОЩ…

Тя продължила историята, която Джаншах разказвал на Балукия:

Качил се Джаншах на птицата, всяко крило от която било дълго по трийсет лакътя хашемитски и която имала слонски нозе, но можела да лети само два пъти годишно. Цар Шамах имал слуга на име Тамашун. Всеки ден той ловял в Ирак по две бахтии и ги нарязвал на тази птица, за да може да се нахрани. Цар Шамах й наредил да го отнесе при монаха Ягмус. Полетяла тя, дни и нощи летяла, докато го отнесла в Елмазения манастир в планината Калаа. Слязъл Джаншах и видял монаха Ягмус да се моли в църквата. Отишъл при него, а когато го забелязал, монахът го запитал:

— Здравей, синко, чужд за манастири, далечен за светини! Кажи ми защо си дошъл чак до това място! — заплакал Джаншах и му разказал историята си. Монахът го изслушал и рекъл: — За бога, синко, цял живот не съм слушал за такава крепост, не съм срещал никого, който да я е виждал или да е чувал за нея! А пък аз съществувам от времето на Нух, пророка божи, и управлявах от времето на Нух до времето на Сулейман, сина на Дауд, всички зверове, птици и джинове! Не мисля дори Сулейман да е слушал за такава крепост! Но поизчакай, синко, при мен ще дойдат и птиците, и зверовете, и самите джинове — ще ги поразпитаме, пък дано някой ни даде вест за нея и Всевишният да ти помогне!

Джаншах постоял известно време при него. И ето че веднъж надошли птици, зверове и джинове. Монахът и Джаншах ги разпитвали за крепостта Джаухар Таканна, но никой не казал „Виждал съм я!“ или „Чувал съм за нея“, а всички отговаряли:

— Не съм виждал такава крепост, не съм чувал за нея!

Заплакал Джаншах, заридал и точно тогава дошла последната птица. Била черна, с огромно тяло. Спуснала се от висините и целунала ръцете на монаха. Той я запитал за крепостта Джаухар Таканна, а тя отговорила:

— Монахо! Когато аз и братята ми бяхме малки птичета, живеехме върху едно плоско било на Кристалната планина зад планината Каф. Баща ни и майка ни излитаха и носеха по нещо да ни хранят. Случи се веднъж да излетят и да отсъстват седем дни. Бяхме много гладни. На осмия ден те се появиха. „Защо ви нямаше?“, запитахме ние, а те отговориха: „Излезе един марид, улови ни и ни отнесе в крепостта Джаухар Таканна, където ни даде на цар Шахлан. Той пожела да ни убие, но ние му се примолихме да ни остави, защото си имаме малки пилета, и той ни остави!“ Ако баща ми и майка ми бяха живи, те щяха да ви кажат къде е тази крепост!