Хиляда нощ - Том I (Том I)

И така продължили да се бият три дни.

На третия ден цар Кафид написал писмо и го пратил по човек от своите войскари на цар Факун ал-Кялб. В него той твърдял, че двамата са роднини по майчина линия, и го молел за помощ. Прочел цар Факун писмото, събрал войски и тръгнал да помага на цар Кафид…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила историята, която Джаншах разказвал на Балукия:

А цар Тигумус седял в шатрата си, когато при него дотичал един воин и му рекъл:

— Видях как облак прах се появи в далечината и се вдигна до небесата!

Царят наредил на отряд войници да видят що за облак е това. Отишли, видели, върнали се и му съобщили:

— Царю, тръгнахме към облака, подухна вятър и го разпръсна. Отдолу се появиха седем байрака, под всеки байрак — по три хиляди конници. Те отиват в помощ на цар Кафид.

В това време цар Факун ал-Кялб стигнал до цар Кафид, който хванал госта си за ръка и го отвел в шатрата си…

А Джаншах седял тъжен у дома. От два месеца не бил виждал баща си и не разрешавал на никоя от неговите наложници и прислужници да влиза при него. Но отсъствието на баща му го разтревожило и той запитал един от стражите си:

— Кажи ми какво става там между баща ми и цар Кафид? — разказали му за битките между двамата царе и той викнал: — Доведете ми коня, за да ида при баща си!

И докато му водели коня, той си помислил: „Аз си имам мои работи. Трябва да се добера до Еврейския град. Отида ли там, Аллах ще ме върне при онзи търговец, който ме нае за онази работа! Дано направи с мен онова, което бе и предишния път! Никой не знае откъде ще дойде доброто!“

Метнал се на коня, повел хиляда конници и потеглил на път. Хората си мислели, че той отива при баща си, за да му помогне в боя. Спрели да пренощуват на голяма поляна. Щом Джаншах усетил, че всички са заспали, станал скрито, стегнал оръжието на пояса си, метнал се на коня си и поел по пътя към Багдад, защото бил чувал от евреите, че на всеки две години при тях идва керван от Багдад. Мислел си: „Стигна ли до Багдад, ще тръгна с кервана, за да стигна до Еврейския град“. Когато войниците се събудили, не видели нито Джаншах, нито коня му. Метнали се на конете си, започнали да го търсят насам-натам, но не открили ни следа от него. Върнали се, отишли при баща му и му разказали какво бил сторил синът му.

А Джаншах яздел тъжен и мрачен, с болка в сърцето, със сълзи в очите. Мъчно му било, че се е разделил и с жена си, и с баща си…

Пък баща му, като разбрал колко войници е изгубил, отстъпил бойното поле на врага си, върнал се в града, затворил портите му, укрепил стените му и така се изплъзнал от цар Кафид. А той всеки месец идвал пред града, като търсел решаваща битка, стоял и се биел пред него седем дни и осем нощи, а после си събирал войниците и се връщал в стана си да лекува раните. Щом той се изтеглял, жителите на града оправяли оръжията, укрепвали стените и подготвяли и зареждали катапултите. И така войната между цар Тигумус и цар Кафид продължила цели седем години…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила историята, която Джаншах разказвал на Балукия:

Джаншах пресичал равнини и пустини. В който и град да стигнел, все питал и разпитвал за крепостта Джаухар Таканна, но никой не знаел нищо. Запитал и за Еврейския град. Един търговец му казал, че се намира в края на Машрика, и добавил:

— Тръгвай с нас този месец към Хорезм. Еврейският град е близо до Хорезм — разстоянието между тях е само година и три месеца път!

Изчакал Джаншах да потегли керванът, тръгнал с него, влизал от град в град, питал и разпитвал за крепостта Джаухар Таканна, но никой нищо не знаел. Много трудности срещнал по пътя, големи препятствия преодолял, глад и жажда го мъчили, но не спрял — от Индия стигнал до страната Хорасан. Пак вървял дни и нощи, когато се добрал до мястото, където се бил отървал от маймуните. След няколко дни стигнал и до реката, която течала край Еврейския град. Седнал край нея и изчакал съботата, когато тя пресъхвала. Пресякъл я и стигнал до дома на евреина, където бил живял предишния път. Цялото семейство го поздравило, зарадвали му се, донесли му да хапне и пийне. Пренощувал нея нощ у тях, на другия ден излязъл из града да се поогледа и чул глашатай да вика: