Хиляда нощ - Том I (Том I)

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила историята, която Джаншах разказвал на Балукия:

И докато си приказвали, ето че пристигнала и майката на Джаншах заедно с всички съпруги на емири, везири и градски сановници. Джаншах излязъл от шатрата, посрещнал я и я прегърнал. Той я отвел в шатрата си, за да си поприказват насаме. Но едва били почнали разговора и вестители им съобщили, че идва Шамса. Майката на Джаншах я посрещнала, поздравила я и след малко двете жени заедно с жените на емирите и големците отишли в шатрата на Шамса, влезли в нея и се заприказвали.

През това време цар Тигумус раздавал дарове, поздравявал народа си и се радвал на сина си. Така останали в Кръглата долина цели десет дни, яли, пили и се веселили. После царят наредил на войскарите да потеглят към града. Яхнал той коня си, Джаншах — до него, войскарите — отпред и отзад, везирите и големците — отдясно и отляво. Стъпили тържествено в града.

Цар Тигумус изпратил да извикат строители и инженери и им наредил да вдигнат в градината дворец. Те започнали да градят двореца и скоро той бил завършен.

Когато узнал за повелята да се изгради дворец, Джаншах наредил на зидарите да донесат колона от бял варовик и да я издълбаят така, че да стане куха. Той взел дрехата на Шамса, с която летяла, и я сложил в колоната, която заровил в темелите на двореца.

След всичко това цар Тигумус вдигнал сватбата на Джаншах и Шамса. Станала голяма сватба, каквато светът не помни. Въвели Шамса в този дворец и тя останала да чака младоженеца. Но още щом стъпила вътре, тя подушила миризмата на перушинената дреха и тръгнала по нея, докато разбрала къде е…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила историята, която Джаншах разказвал на Балукия:

Шамса изчакала да стане полунощ и Джаншах да потъне в сън, станала и отишла при колоната. Издялала оловото, което било залято в основата й, изровила и измъкнала дрехата, облякла я и полетяла. Кацнала върху двореца и викнала оттам:

— Доведете ми Джаншах, за да се сбогувам с него!

Затичали се слугите, съобщили на Джаншах, затичал се той и я видял да стои върху покрива на двореца облечена в перушинената си дреха.

— Защо правиш това? — викнал той.

— Любими мой, сълза на окото ми, тегло на сърцето ми! — отговорила тя. — Кълна ти се, много те обичам! Толкова се зарадвах, като ме доведе в твоята страна, на твоята земя, да се запозная с баща ти и майка ти! Ако и ти наистина ме обичаш толкова, колкото и аз, ела при мен в крепостта Джаухар Таканна!

И начаса полетяла.

Джаншах едва не умрял от мъка. Затичал се везирът при баща му и му съобщил какво се е случило. Метнал се царят на коня си, влязъл при сина си и го видял да лежи на земята.

— Какво ти се случи, синко? — запитал царят.

— Татко! — отговорил Джаншах. — Шамса беше дъщеря на джинове. Докато дрехата й бе у мене, тя не можеше да отлети при тях. Бях взел тази дреха и я бях скрил в една куха колона. А тя я е намерила, облякла я е, полетяла е, кацнала е върху покрива на двореца и оттам ми рече: „Ако наистина ме обичаш, ела и ме намери в крепостта Джаухар Таканна“. После излетя от покрива и си отиде.

— Синко! — казал цар Тигумус. — Не тъжи! Ще съберем всички търговци и пътешественици и ще, разпитаме къде е тази крепост. Ще отидем там, ще се срещнем с роднините на Шамса и ще молим Всевишния да ти я дадат за жена! — и начаса събрал четиримата си везири и наредил: — Съберете всички търговци и пътешественици в града и ги разпитайте за крепостта Джаухар Таканна! Петдесет хиляди динара ще дам на онзи, който каже къде е!

Изслушали везирите повелята му, ходили и разпитвали търговци и пътешественици по цялата страна къде е крепостта Джаухар Таканна, но никой нищо не знаел за нея. Върнали се при царя и му съобщили.

Тогава той изпратил съгледвачи и шпиони по всички страни и острови да разпитват къде е тази крепост. Два месеца ходили те, но никой нищо не могъл да им каже. Върнали се при царя и когато му казали това, той отишъл при сина си и му рекъл:

— Синко! Не открих никого, който да знае нещо за тази крепост! Нека аз ти намеря друга жена, по-хубава!

Цар Тигумус много враждувал с царя на Индия. Той често го нападал, избивал хората му и вземал богатствата им. Индийският цар се казвал Кафид. Имал много войски и силни войскари. Подчинявали му се хиляди юнаци, всеки юнак водел по хиляда племена и всяко племе давало по четири хиляди конници. Имал четири везири, много сановници и емири. Владеел хиляда града и във всеки град имало по хиляда крепостни кули. Бил силен цар с огромна воля и войниците му пълнели земята му като мравки.