Хиляда нощ - Том I (Том I)

Всички останали при шейх Наср три месеца, яли, пили и се веселили и били много щастливи. След трите месеца Шамса рекла на Джаншах:

— Искам вече да отидем в страната ти! Там ще заживеем заедно!

— И аз желая това! — рекъл Джаншах.

Той отишъл при шейх Наср да се посъветва и му казал:

— Искаме да отпътуваме за моята родина!

— Идете! — казал шейхът. — И се грижи за нея!

— Шейх Наср, нареди му да ми даде перушинената дреха да я облека! — помолила тя.

— Дай й дрехата, Джаншах! — рекъл шейхът.

Скочил Джаншах бързо, влязъл в двореца, донесъл й дрехата и я дал. Тя я облякла и рекла:

— Качи се на гърба ми, подай ми ръцете си, затвори очи и запуши уши да не чуваш грохота на въртящите се звезди! Хвани се здраво за перушинената дреха и се пази да не паднеш!

Тя понечила да полети, но шейх Наср я спрял:

— Почакай да ти опиша страната Кабул! Боя се да не сбъркате пътя!

Шейхът й описал пътя към тази страна, поверил й Джаншах, всички се сбогували с него, тя се сбогувала и със сестрите си и полетяла. Летяла, летяла, от сутрин до вечер, а Джаншах се бил хванал здраво за гърба й. Накрая видели сградите, за които им бил разказал шейх Наср. Шамса се спуснала от висината и кацнала на широка поляна с трева до коляно, с бягащи газели, с плодове узрели, с извори дълбоки и реки широки. Джаншах слязъл от гърба й и тя му рекла:

— Знаеш ли колко път сме изминали?

— Не! — отговорил той.

— Трийсет месеца път! — рекла тя.

Седнал, тя приседнала до него. Хапнали, пийнали и точно тогава пред тях се появили двама мамелюци. Единия от тях Джаншах бил оставил да пази конете, когато се качил на лодката по време на лова. Щом зърнали Джаншах, те го познали, поздравили и викнали:

— Разреши ни да отидем при баща ти и да му съобщим, че си пристигнал!

— Идете при баща ми и му съобщете! — наредил Джаншах. — Ние ще останем тук седем дни — нека дойде свита да ни посрещне.

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН И ДЕВЕТДЕСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила историята, която Джаншах разказвал на Балукия:

Метнали се мамелюците на конете, дотърчали при царя и викнали:

— Добра вест, царю!

— Какво ще ми съобщите? Върнал ли се е синът ми Джаншах?

— Да! Синът ти се върна от чужди земи! Сега се намира в Кръглата долина!

Царят се зарадвал и наредил на везира си да награди двамата мамелюци със скъпи дрехи и да им изплати много пари. Везирът дал начаса на двамата всичко, което им отредил царят, и им рекъл:

— Ето ви тази награда за добрата вест, която сте донесли, все едно дали е вярна или не!

— Не лъжем! — възразили мамелюците. — Бяхме при него, поздравихме го, целунахме му ръцете! Той ни нареди да му занесем шатри! Щял да остане в долината седем дни, докато емирите, везирите и сановниците дойдат да го посрещнат!

— А как е той? — запитал царят.

— Синът ти води една хурия — сякаш от рая я е измъкнал!

Царят наредил да ударят камбани и барабани, да засвирят рогове. Извикал вестители и им наредил да съобщят новината на майката на Джаншах и на жените на емирите, везирите и сановниците. После събрал войскари и потеглил към Кръглата долина. И докато Джаншах и Шамса си почивали, ето че се появили войскарите. Изправил се той, тръгнал към тях. Те слезли от конете си, поздравили го и целунали ръцете му.

Вървял Джаншах, войниците вървели пред него, стигнали до баща му. Щом цар Тигумус зърнал сина си, затичал се и го прегърнал. После двамата яхнали конете, войскарите се подредили от двете им страни и така яздили, докато стигнали до реката. Цар Тигумус наредил да донесат шатра от червена коприна и да я разпънат за Шамса. Тя снела перушинената си дреха и се прибрала в шатрата. Още не била седнала, когато при нея влезли цар Тигумус и синът му. Шамса се изправила на крака и целунала земята пред царя. Седнал царят, Джаншах седнал от лявата му страна, Шамса — от дясната.

— Разкажи ми сега какво ти се случи, докато те нямаше! — обърнал се той към сина си. Разказал му Джаншах всичко, което бил преживял, от начало до край. Царят изслушал разказа на сина си, после се обърнал към Шамса и рекъл: — Хвала на Аллах, който те е убедил да се събереш със сина ми — това е велико благо!… Искам да пожелаеш от мен нещо, което ти се ще, за да ти го дам в дар!

— Искам да ми построиш дворец посред градина и вода да тече изпод него! — рекла тя.

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…