Хиляда нощ - Том I (Том I)

Когато цар Кафид узнал, че цар Тигумус е зает само с мисълта за любовта на сина си, че е изоставил царските дела и властта и че войниците му намаляват по брой, той събрал везирите, емирите и сановниците и им рекъл:

— Нима не помните, че цар Тигумус нападаше земите ни, че уби и баща ми, и братята ми и че е заграбил богатствата им! Нима между вас има някой, който да не е загубил близък, да не са грабени богатствата му, да не са поробвани роднините му! Днес узнах, че той се е отдал на мисълта за любовта на сина си Джаншах, че броят на войските му е намалял! Дошло е време да му отмъстим! Пригответе се за поход срещу него! Стегнете оръжията си и да го нападнем! Трябва да се бием и да убием и него, и сина му и да завладеем страната му!

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила историята, която Джаншах разказвал на Балукия:

И всеки започнал да стяга оръжието си. Три месеца се готвили и събирали войски. И когато били готови, затръбили тръбите, развели се байраци и знамена. Цар Кафид застанал начело на войските си и потеглил в поход. Вървели, що вървели, наближили Кабул, града на цар Тигумус, влезли в земите му и започнали да грабят богатствата им, да избиват силните и да преборват слабите. Дошла вестта до цар Тигумус. Страшно се разгневил той, събрал първенците на държавата си и рекъл:

— Кафид е влязъл в страната ни, навлязъл е в градовете ни, води огромна войска! Какво мислите за това?

— Царю честити! — отговорили те. — Мислим, че трябва да излезем срещу него, да го победим и да го изгоним от страната ни!

— Тогава пригответе се за битка! — наредил цар Тигумус.

Раздал им той ризници и брони, копия и мечове. Подредили се доблестните мъже, приготвили се за битка, развели знамената, затръбили тръбите, ударили барабаните, запищели свирките и цар Тигумус тръгнал с войската си срещу цар Кафид. Спрял в една долина на име Долината на двете цветя, която била при границите на страната Кабул, написал писмо и изпратил един от войскарите си при цар Кафид. Ето какво написал в него: „Вече знаем, царю Кафид, че си сторил нещо, достойно само за един подлец! Ако наистина си цар и син на цар, нямаше да направиш нещо подобно, нямаше да влезеш в страната ми и да грабиш богатствата на поданиците ми. Все пак — ако се върнеш и се откажеш от злините, ще бъдеш възнаграден, но не се ли върнеш — ела срещу мен на бойното поле и бъди решителен в битка и сеч!“

Запечатал писмото, предал го на верния си човек и изпратил заедно с него няколко съгледвачи, за да му донесат новини. Взел човекът писмото, тръгнал на път, стигнал до стана на цар Кафид, пристъпил към шатрата му. Надзърнал в нея и видял царя на трон, изработен от скъпоценности, а около него — емири, везири и сановници. После предал писмото на двама пазачи и те го отнесли на господаря си. Взел го царят, прочел го и написал следния отговор: „Онова пък, което аз знам, цар Тигумус, е, че трябва непременно да си отмъстим, селищата ви да заличим, хората ви да обезчестим, силните да избиваме, слабите да заробваме. Утре ще изляза на полето бойно и ще ти покажа битката най-достойна“.

Запечатал писмото, дал го на пратеника на цар Тигумус и го изпратил обратно…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила историята, която Джаншах разказвал на Балукия:

Пратеникът се върнал с писмото в стана си, целунал земята пред своя цар, подал му писмото и му съобщил каквото бил видял:

— Видях, царю честити, конници, пешаци и юнаци безчет и безброй!

Прочел царят писмото и страшно се разгневил. Наредил на везира си Айн Зад да тръгне с хиляда конници, да нападне посред нощ войниците на цар Кафид, да се вреже в стана му и да избие всички.

Цар Кафид пък имал везир на име Гатафран. И той му наредил да вземе хиляда конници, да нападне с тях през нощта стана на цар Тигумус и да избие войниците му. Везирът Гатафран направил каквото му бил наредил неговият цар, метнал се на коня си и тръгнал срещу стана на цар Тигумус. Вървели, що вървели, станало полунощ. Били вече на половината път.

И ето че везир Гатафран попаднал на пътя на везир Айн Зад. Завикали воини срещу воини, пламнала битка люта неспокойна и продължила до самото утро. Когато се съмнало, станало ясно, че войниците на цар Кафид са разбити и бягат към стана си.