Хиляда нощ - Том I (Том I)

— Ей, хора, кой от вас ще вземе хиляда динара и неволница хубавица само за половин ден работа?

— Аз! — казал му Джаншах.

— Следвай ме! — рекъл глашатаят.

Последвал го, стигнали както предния път до къщата на евреина търговец.

— Този момък ще свърши работата, която искаш! — казал му глашатаят, получил платата си и си отишъл.

Приветствал го търговецът, без да го познае, въвел го в харема си, дал му да яде и пие до насита. Хапнал Джаншах, пийнал, после търговецът му дал хиляда динара и най-хубавата си неволница. Джаншах пренощувал с нея, а когато се съмнало, прибрал динарите и предал неволницата в дома на евреина. Яхнали коне и тръгнали. Стигнали до високата остра и стръмна планина. Търговецът извадил въже и нож и рекъл на Джаншах:

— Заколи този кон!

Метнал Джаншах въжето, съборил коня на земята, завързал го, заклал го, отрязал копитата и главата му и разпрал корема му. Търговецът рекъл:

— Влез в корема му! Аз ще те зашия и ще постоиш малко там. Ще ми казваш всичко, което виждаш! За тази работа ти дадох парите!

Намъкнал се Джаншах в корема на коня, търговецът зашил отвора и се скрил. След малко прелетяла голямата птица, кацнала върху коня, грабнала го и се издигнала с него. Кацнала навръх планината, огледала се и понечила да клъвне от месото. Джаншах разсякъл конския корем и се измъкнал. Изплашила се птицата и отлетяла. Джаншах излязъл, отишъл при ръба на планината и погледнал надолу — търговецът стоял в полите на планината малък като птичка.

— Хвърли малко от камъните, които са около тебе! — викнал му търговецът. — После ще ти покажа пътя, по който да слезеш!

— Преди пет години — отговорил му Джаншах — ти направи с мен същото, както и сега, и после дълго страдах от глад и жажда! Нищо няма да ти хвърля!

Оставил го и поел по пътя, който водел към шейх Наср, Птичия цар…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила историята, която Джаншах разказвал на Балукия:

Дни и нощи вървял Джаншах. Щом огладнеел — хапвал нещо, което растяло от земята, ожаднеел ли — пиел от ручеи и накрая стигнал до двореца на господаря ни Сулейман. Забелязал шейх Наср да седи пред портите на двореца, отишъл при него, целунал ръцете му, поздравил го. Шейхът отговорил на поздрава му и го запитал:

— Какво ти се е случило, синко, че пак си дошъл на това място? Нали беше си отишъл заедно с Шамса! Пък и очите ти са насълзени, душата ти е притеснена!

Заплакал Джаншах и му разказал какво му се било случило с Шамса.

— За бога, синко — рекъл шейхът, — не знам къде е тази крепост! Почакай да дойдат птиците! Ще ги питаме, може някоя и да я знае!

Поуспокоило се сърцето на Джаншах, влязъл в двореца, отишъл в стаята, която водела към езерото и където бил видял най-напред трите девойки. Стоял там, що стоял, докато един ден шейх Наср му рекъл:

— Синко, наближава да дойдат птиците!

И ето че долетели птиците, поздравили шейх Наср, той ги заразпитвал за крепостта Джаухар Таканна, но всяка отговаряла:

— Никога не сме чували такова име!

Заплакал Джаншах, затъжил се. А шейх Наср извикал една огромна птица и й казал:

— Върни този момък в страната Кабул! — качил се Джаншах на гърба й и шейхът му рекъл: — Пази се! Трябва да се наведеш, за да не те разкъса въздухът, запуши ушите си, за да не те заглуши грохотът на звездите, затвори очи, за да не те заслепи блясъкът на моретата!

Джаншах направил каквото му поръчал шейхът. Полетяла птицата, летяла един ден и една нощ и кацнала в царството на царя на зверовете шейх Бадри. Там той възкликнал:

— Върви си по пътя, остави ме на тази земя, за да умра тук! Няма да се върна в страната си, ако не стигна до крепостта Джаухар Таканна!

Оставила го птицата при царя на зверовете и отлетяла. А шейх Бадри го запитал:

— Ти кой си, синко? Откъде си долетял с тази голяма птица? — разказал му Джаншах какво му се било случило. — Кълна се в господаря си Сулейман, че не знам нищо за тази крепост! — възкликнал царят на зверовете. — Всеки, който ми съобщи нещо за нея, ще му окажа голяма чест и ще те пратя при него!

Разплакал се горчиво Джаншах, поизчакал известно време при царя. След няколко дни шейх Бадри дошъл при него и рекъл:

— Ела, синко! Дойдат ли зверовете — ще ги разпитаме за тази крепост…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…