Хиляда нощ - Том I (Том I)

— Горко ви! Какво стана, че загубихте юнаците си? — викнал царят им.

— Царю честити! — отговорили те. — Везир Гатафран ни поведе, ние тръгнахме срещу стана на цар Тигумус. До полунощ бяхме минали половината път и там се сблъскахме с Айн Зад, везира на цар Тигумус — той бе тръгнал срещу нас с войска. Даже не усетихме кога се оказахме обкръжени. Бихме се юнашки от полунощ до сутринта, много хора бяха избити. А везирът Айн Зад закрещя пред хобота на предния слон и го заудря. Слонът се дръпна от внезапния удар, затича се да избяга и изпомачка конниците. В огромния облак прах никой вече не съзираше съседа си, кръвта течеше като буен поток. Ако не бяхме избягали, щяха да ни избият до крак!

Изслушал ги цар Кафид и възкликнал:

— Нека слънцето не ви носи добро, а да се разгневи срещу вас!

А везир Айн Зад се върнал при цар Тигумус и му разказал какво е станало. Царят го поздравил с благополучното завръщане и много се зарадвал на победата.

Цар Кафид направил преглед на войската си, която се била върнала от бойното поле. Подредили се в петнайсет реда, във всеки ред — по десет хиляди конници, а имал още триста юнаци, които яздели слонове. Излезли в първия ред юнаците, вдигнали се знамената и байраците, чинелите зазвънели, тръбите прогърмели.

Цар Тигумус също подредил войските си. Били десет реда по десет хиляди конници и още сто силни юнаци, които яздели от лявата и от дясната му страна.

Застанали двете войски една срещу друга, тръгнали конник срещу конник, сблъскали се войските, потръпнала земята под конските копита, ударили барабаните, запищели пищялките, задрънчали чинелите, затръбили тръбите, заревали роговете, закрещели гласовете мъжки, вдигнали се облаци прах над главите, сблъскали се в люта битка от сутринта до вечерта.

Когато се мръкнало, двете войски се разделили и всяка се прибрала в стана си…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила историята, която Джаншах разказвал на Балукия:

Прегледал цар Кафид войските си — пет хиляди били избити и това много го разгневило.

Прегледал и цар Тигумус войските си — три хиляди били избити и това много го разгневило.

На другия ден цар Кафид излязъл отново на бойното поле и подредил войската си както първия ден. Всеки воин напирал да бъде в първата редица. Изправил се царят на коня и й викнал:

— Има ли юнак, неспокоен да излезе на полето бойно и да почне битка чутовна?

Един юнак на име Баркик излязъл напред със слона си. Пристъпил, слязъл от слона и помолил за разрешение да почне битката. Царят му разрешил, той пак се качил на слона, подкарал го към бойното поле и викнал:

— Кой ще се бие с мен, кой ще посмее да ми излезе насреща?

Цар Тигумус чул вика му и се обърнал към войниците си:

— Кой от вас ще излезе срещу този юнак?

Пред редиците излязъл конник върху едър жребец, отишъл при царя, поискал разрешение за двубоя и след като го получил, застанал пред Баркик.

— Кой си ти? — креснал му Баркик и слонът му пристъпил напред. — Защо ме гневиш, като излизаш насреща ми? Как се казваш?

— Казвам се Гаданфар, син на Камахил! — отговорил конникът.

— Чувал съм за тебе! — казал Баркик. — Нека нашата битка да бъде битка между юнаци!

Гаданфар измъкнал желязната пика изпод конското седло. Измъкнал и Баркик меча си в ръка и двамата се сблъскали. Ударил Баркик с меча си по Гаданфар, но ударът попаднал върху шлема му. А Гаданфар замахнал и го пронизал с пиката си така, че плътта му се смесила със слонската. Паднал Баркик и в този миг дотичал втори воин и креснал на Гаданфар:

— Кой си ти, че да убиваш брат ми?

Опънал лъка, метнал стрела към Гаданфар и го улучил в бедрото. Потъмняла бронята от кръвта му. Усетил Гаданфар болката, измъкнал меча си, ударил нападателя и го разсякъл на две, но сам се смъкнал на земята потънал в кръв, а после се затичал към своите.

Цар Кафид видял какво става, и викнал на войниците си:

— Излизайте на бойното поле! Удряйте по конниците!

И цар Тигумус се втурнал с войските си. Пламнала люта битка, цвилели коне, блестели мечове, конските редици се втурнали една срещу друга, само страхливците избягали от битката. Много юнаци загинали и битката свършила едва след като слънцето свършило небесния си път. Цар Тигумус изтеглил войските си и се върнал при шатрите си. Същото направил и цар Кафид. Прегледал цар Тигумус войските си и видял, че са избити пет хиляди души и са счупени четири байрака. И цар Кафид прегледал войските си и видял, че са избити шестстотин конници от най-смелите и са счупени девет байрака.