Хиляда нощ - Том I (Том I)

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила историята, която Джаншах разправял на Балукия:

След малко над мулето се спуснала огромна птица, грабнала го, излетяла с него, кацнала навръх планината и понечила да клъвне месото. Джаншах разкъсал зашития корем на мулето и се измъкнал. Птицата се изплашила и излетяла. Изправил се Джаншах, огледал се, но не видял жива душа — само няколко мъртви мъжки тела. Надзърнал надолу и видял там търговеца, който го гледал и викал:

— Хвърляй ми от камъните около тебе, пък аз ще ти покажа пътеката, по която да слезеш!

Джаншах започнал да му хвърля камъни. Хвърлил около двеста камъка. А тези камъни били якути, хризолити и други скъпоценности. После викнал отгоре:

— Покажи ми пътеката и аз ще ти нахвърлям още!

Търговецът събрал нахвърляните камъни, натоварил ги на мулето и си тръгнал, без да му отговори. Останал Джаншах на планината три дни, после станал и тръгнал по билото. Два месеца вървял и се хранел с планински треви. Стигнал до един склон. Спуснал се по него и видял в далечината долина с много плодни дървета и птици. Стигнал до една цепнатина в планината, от която се изливал буен поток. Тръгнал по него и слязъл в долината. Пак вървял, оглеждал се, докато стигнал до пищен дворец. Приближил до портите му и видял старец с огромна снага, светлина струяла от лицето му, в ръцете му — рубинов жезъл. Джаншах приближил до него, поздравил го, старецът му отговорил на поздрава и рекъл:

— Седни, синко!

Приседнал Джаншах пред портите на двореца и старецът го запитал:

— Откъде си дошъл на тази земя, където човешки крак не е стъпвал? И накъде отиваш?

Разказал му Джаншах историята си, учудил се шейхът на разказа му.

— А аз искам да ми кажеш — попитал Джаншах — кой е господарят на тази долина, чий е този огромен дворец.

— Тази долина и всичко в нея, синко — заразказвал шейхът, — този дворец и всичко в него е на Сулейман, сина на Дауд. Аз съм шейх Наср, Птичият цар. Господарят ни Сулейман ми повери този дворец, научи ме на езика на птиците и ме направи управител на всички птици по света. Всяка година тук идват птиците да ги видя и после си отиват. Ето защо седя на това място!…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ… Тя продължила историята, която Джаншах разказвал на Балукия:

Джаншах изслушал Птичия цар и възкликнал:

— А какво трябва да направя аз, за да стигна до родината си?

— Синко — отговорил шейхът, — ти си близо до страната Каф. Ще можеш да напуснеш това място само когато дойдат птиците и аз те поверя на една от тях, която ще те заведе до родината ти.

Останал Джаншах при шейха, докато птиците долетели, за да посетят шейх Наср. Тогава той рекъл на Джаншах:

— Вземи тези ключове, Джаншах, отвори една след друга стаите на двореца, огледай ги какво има в тях, но не отваряй последната стая. Пази се и не влизай в нея — отвориш ли я, добро няма да стане!

Дал той това напътствие и тръгнал да посрещне птиците. А когато те го забелязали, наобиколили го, зацелували ръцете му.

А Джаншах тръгнал да разглежда двореца. Отворил всички стаи, докато стигнал до онази, която шейхът го бил предупредил да не отваря. Огледал вратата й. На нея висял златен катинар. Рекъл си: „Тази стая май е по-хубава от останалите! Я да зърнем какво толкова има в нея!“

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила историята, която Джаншах разказвал на Балукия:

И така, Джаншах си казал: „Каквото е писано на човек, то така или иначе ще се случи!“ Протегнал ръка, отключил стаята, отворил вратата, влязъл и видял пред себе си голямо езеро. Край него се издигала хубава постройка, цялата от злато, сребро и кристал. Прозорците били от рубини, мраморите — от зелен хризолит и малахит, от земята се издигали като колони изумруди и други скъпоценни камъни. Във вътрешния двор имало златен шадраван, пълен с вода, по краищата му — образи на животни и птици, изработени от злато и сребро, които изливали вода от устата си. Духнел ли ветрец в кухините им, всяко изображение засвирвало на свой глас. До шадравана се простирала голяма зала, посред нея имало престол от цял рубин, обсипан с бисери и други скъпоценни камъни. Над трона се издигал балдахин от зелена коприна, обсипан със скъпоценни камъни, с втъкани в него златни нишки. Балдахинът бил петдесет лакти, а на пода му бил килимът на господаря Сулейман. Наоколо се простирала градина, в която растели плодни дървета и течали потоци, с алеи от рози, босилек и мушкато, събрали в себе си всички аромати. Лъхнел ли вятър над дърветата, те привеждали надолу тежки клони.