Хиляда нощ - Том I (Том I)

Що чух думите на капитана, който спомена, че товарът е на мое име, аз си помислих: „Ама за бога, нали аз съм Синдбад Мореплавателя, как така да съм потънал край някакъв остров!“ Премълчах, изчаках търговците да слязат на сушата, а сам отидох при капитана на кораба и рекох:

— Господине, а ти знаеш ли какво е станало със стопанина на стоката, която искаш да продавам?

— Нищо не знам! — отговори той. — Беше от Багдад и се казваше Синдбад Мореплавателя. Бяхме спрели край някакъв остров, той се изгуби и оттогава нищо не сме чували за него! Сигурно е загинал!

— Капитане на моето избавление! — възкликнах аз. — Знай, че аз съм Синдбад Мореплавателя и не съм се удавил. Когато ти хвърли котва край острова и търговците и пътниците слязоха на брега, аз слязох с всички. Носех си нещо за хапване, но мястото толкова ми хареса, че ме налегна сън. Заспах, а когато се събудих, не видях нито кораба, нито някой около мене! Това имане си е мое, тези стоки са си мои! Всички търговци, които събират елмази в Елмазената долина, ме видяха и ще се закълнат, че аз съм Синдбад Мореплавателя.

Когато чуха думите ми, пътниците и търговците се струпаха около мене. Едни ми вярваха, други — не! Но когато един търговец ме чу да споменавам Елмазената долина, пристъпи към мене и заговори:

— Хора, чуйте какво ще ви кажа! Вече ви разказах, че най-удивителното нещо, което съм видял в пътуванията си, стана, когато хвърляхме животински трупове по Елмазената долина. И аз както обикновено хвърлих един, но когато птицата го измъкна, заедно с него излезе човек. Тогава вие не ми повярвахте. Ето това е човекът, който се бе завързал за трупа! Той ми даде няколко много скъпи елмазени камъка, каквито другаде няма, и ме възмезди много повече, отколкото бих получил чрез този леш! Той пътува с мене, докато стигнахме в Басра, а после замина за своя град! Той е! Ей го! Той ни каза, че се казва Синдбад Мореплавателя, разказа ни как корабът отпътувал и го оставил сам на онзи остров! Този човек се появи сред нас, само и само да повярвате в разказаното от мене! Цялата тази стока е негова! Разказа за нея още когато го спасихме, и по всичко е ясно, че не е лъгал!

Когато капитанът го изслуша, реши да си послужи с хитрост. Дойде при мен, заразглежда ме и запита:

— А какъв нишан носи твоята стока!

— Нишанът на стоката ми е такъв и такъв! — отговорих аз.

После му разказах някаква случка, известна само на двама ни, която се случи, когато се качих на кораба му в Басра, и той се убеди, че аз съм Синдбад Мореплавателя.

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Синдбад Мореплавателя за третото му пътешествие:

При това положение аз се разпоредих със стоките си по своя воля. Спечелих много от тях, поздравявах себе си, че съм останал жив и здрав и че така щастливо нещата ми са се върнали при мене. Така ние продавахме и купувахме от остров на остров, докато стигнахме до страната Синд. Направихме си и там алъш-вериша.

А в това море видях безброй чудеса. Видях риба, която приличаше малко на крава и малко на магаре. Видях птица, която живее в седефена мида, снася яйцата си и ги мъти в нея върху водата и никога не излиза на суша.

Така пътувахме с благоволението на Всевишния и попътни ветрове тласкаха гемията ни, докато най-сетне стигнахме Басра. Останах там няколко дни, после потеглих за Багдад. Отидох в моята махала, влязох в дома си, поздравих близки, приятели и другари. Бях щастлив, че съм жив и здрав, че съм се завърнал в страната си, в своя град и дом, при близките си. Раздадох милостиня и подаръци, дарих вдовици и сираци, събрах се с приятели и любими. И така ядох, пих, в радости се веселих, забравих всичко, което ми се бе случило, какви патила и ужаси бях препатил. Пък и голямо богатство бях спечелил през това пътуване…

После Синдбад Мореплавателя се разпоредил да изплатят на Синдбад Хамалина, както обикновено, сто мискала злато. Наредил да сложат трапеза, всички се навечеряли и се дивили на чудесиите от разказа. След вечерята се прибрали по домовете си. Синдбад Хамалина взел отделеното му злато и също се прибрал в дома си. Пренощувал, а когато се съмнало, пак отишъл при Синдбад Мореплавателя, който го посрещнал с радост, сложил го да поседи до него, докато дойдат и останалите му приятели. Сложили маса, яли, пили и се веселили, докато Синдбад Мореплавателя заразказвал: