Хиляда нощ - Том I (Том I)

Наред с Корана мюсюлманите сунити обаче почитат и втора основополагаща книга — Суната, съдържаща тези, смятани за свещени, хадиси. В превод хадиси означава „разкази“, „притчи“. Това са по-големи или по-малки разкази за изказани лично от пророка (а не като божии слова) сентенции, за негови действия или конкретни ситуации от живота, които всъщност са живата тъкан на неговата биография. Те са нужни на ислямските теолози и юристи като жизнен или юридически аналог, по който да се действа в подобни ситуации в по-късно време. Уводната част на всеки хадис е еднообразна: „Еди-кой си (следва пълно изброяване на цялото име, което може в определени случаи да заеме няколко реда от текста) чул от еди-кой си (същото изброяване), който чул от еди-кой си…“ и т.н. — метод, целящ да придаде максимална документалност и достоверност на събитието, а е възможно навсякъде да се споменават реално съществували лица. В крайна сметка след това изброяване се стига до „първоизточника“, до очевидеца, който „чул (или видял) пророка“, когато станало това и това, да прави (или да казва) това и това.

Теологическият проблем е, че хадисите, събрани в общ сборник под название „Суна“, което ще рече „Праведният път“ (откъдето идва и названието на по-голямата ислямска школа на сунитите), не са канонизирани подобно на Корана. Различни средновековни арабски автори събират и редактират къде по-голям, къде по-малък брой хадиси — между шест хиляди и десет хиляди. Теолозите, всеки според разбиранията си (в исляма има четири равнопоставени „школи“ — „мазхаби“, всяка от които подхожда от различна гледна точка към догмата), разделят тези хадиси на няколко групи — достоверни, съмнителни и недостоверни.

Разказвачът в „Хиляда и една нощ“ използва някои хадиси от първата и втората категория — те са му нужни, за да не бъде обвинен в ерес. Но наред с тях той вкарва в разказа си много „непотвърдени“, „несигурни“ хадиси, превръщайки ги в част от фолклора, макар че нерядко техният смисъл, изводите, които произтичат от тях, влизат в сблъсък с официалните тълкувания. Той прибавя редица „липсващи“ в Суната разкази, особено от живота на първите „праведни“ халифи, преразказани също в стила на хадисите — нещо, което също влиза в разрез с догмата, раздуваща ролята на Мохамед за сметка на неговите наследници.

Може би това е и една от причините, поради която редица ислямски теолози традиционалисти и днес не искат и да чуят за „Хиляда и една нощ“. Оценявайки редица положения в тази книга като еретичен апокриф, те стигат дори до отричане на високата художествена стойност на това класическо произведение на средновековната арабска проза.

В тези разкази би трябвало да включим и подробните възгледи, които развиват героите, в най-различните области на теологията, историята, географията, математиката и космогонията, разкриващи представите на мюсюлманина за света и природните закони.

Заслужава да отбележим, че именно тези дидактично-художествени разкази са напълно неизвестни за българския читател.

Немалка роля в събитията, разказани в „Хиляда и една нощ“, играят разнообразните неземни духове — джинове, гулове, мариди, шейтани, ангели, библейски личности със свръхестествени способности, появили се специално от „другия“ свят, за да помогнат на положителния герой и т.н.

Макар че ислямската религия категорично отхвърля многобожието, под влияние на древните езически вярвания тя допуска съществуването на подобни фантастични същества, които, понякога видими, понякога невидими, с постоянни или непрекъснато менящи се образи, присъстват в човешкия свят и нерядко се намесват, в положителен или отрицателен аспект, при определянето на съдбата не само на отделните хора, но и на цели племена и народи. Те вършат чудеса, магии, служат на хората или ги плашат, воюват срещу тях или помагат на едни в битките срещу други. Тяхното многообразие в „Хиляда и една нощ“ както като характери, така и по външен вид, е впечатляващо и понякога дори ужасяващо.

Все пак разказвачът ги дели на две основни категории — правоверни и неправоверни, които постоянно се сблъскват и воюват помежду си или помагат в сраженията между хората, заставайки на тази или онази страна. Техните обичаи, нрави и бит са огледален образ на човешките, те са просто повторение на всичко човешко, но в мащаби, значително превишаващи човешките възможности. Тези същества са безсмъртни (по принцип могат да бъдат унищожени само с огън) и притежават, всяко в различна степен, свръхестествени възможности — свръхбързо придвижване, неимоверна физическа сила (но сравнително неголеми умствени възможности), способност да стават невидими или да променят външния си образ, включително да приемат човешки лик. Те са мъже и жени — и в това отношение техните нрави и отношенията в семейството също повтарят тези на арабско-ислямското общество. Те са, най-после, независимо от религията си добри и лоши и повтарят чисто човешки характери. „Хиляда и една нощ“ просто гъмжи от тях. Малко са приказките, в които да не играят някаква роля.