Хиляда нощ - Том II (Том II)

— Слушам и се подчинявам, дъще! — отговорил царят. — Но я ми дай пръстена или го дай на мъжа си!

— Той не подхожда нито на тебе, нито на него! — отговорила тя. — Пръстенът ще стои у мен и бъди сигурен, че ще го пазя по-добре от вас! Докато съм жива, не се бойте от никакво зло, а като умра, пръстенът ще остане късмет на някой от вас!

Взел царят зет си и отишъл в дивана. А там войскарите били потънали в неописуема скръб. Бояли се, че законите на исляма ще се опорочат, защото им станало ясно, че везирът е неверник. Били се събрали в дивана и се карали на шейх ул-исляма:

— А ти защо не му забрани да влезе при царкинята?

— Хора, този човек е неверник! — заоправдавал се той. — Той стана господар на пръстена! Никой не е в състояние да му стори каквото и да е! Всевишният Аллах ще го накаже за стореното! Пък и вие си замълчете, че ще ви избие всичките!

И докато войскарите разговаряли по този начин, ето че в дивана влезли царят и неговият зет…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

Разправят, царю честити, че щом войскарите видели царя и неговия зет да влизат при тях, се изправили на крака и целунали земята. Седнал царят на трона и им разказал какво се е случило. Тъгата им се стопила. Довели и везира от затвора и когато той минавал покрай войскарите, те го проклинали и му се подигравали. Царят наредил да го погубят най-жестоко. След смъртта му го изгорили и душата му влязла в най-лошото място на преизподнята. После царят назначил Мааруф за везир от дясната си страна.

Минало време, веселието следвало веселие — цели пет години. На шестата година царят умрял. Царкинята назначила мъжа си за султан на негово място, но не му дала пръстена. През това време тя понесла чедо и родила син с чудна красота. Но още бил в прегръдките на кърмачката, едва петгодишен, когато майка му заболяла от смъртоносна болест, викнала Мааруф и му рекла:

— Болна съм!

— Ще оздравееш, любима на сърцето ми! — казал той.

— Сигурно ще умра! — продължила тя. — Няма нужда да те съветвам какво да правиш със сина ми, но ти давам друг съвет — пази пръстена!

— Щом Аллах го пази, не се боя за него! — рекъл той.

Снела тя пръстена, дала му го, а на следващия ден се споминала и Аллах я прибрал в лоното си. Мааруф останал да царува сам и да раздава справедливост.

Веднъж той стоял в дивана до края на деня. Когато се спуснала тъмната нощ, както обикновено се събрали сътрапезниците му, будували до полунощ, а после се пръснали по къщите си. После при него влязла неволницата, която приготвяла постелята му, подредила всичко, облякла му нощницата, той се изтегнал, докато го налегнал сън. Спял си, когато усетил, че нещо в леглото мърда. Стреснал се ужасен и викнал:

— Аллах да ни пази от проклетия шейтан!

Отворил очи и видял до себе си жена с отвратително лице.

— Коя си ти? — викнал той.

— Не бой се, аз съм жена ти Фатима! — отговорила тя.

Вгледал се той и я познал — че много грозно било лицето й и много дълги — зъбите й.

— Откъде си влязла при мене? — запитал той. — Кой те доведе в тази страна?

— А ти в коя страна си сега? — запитала тя на свой ред.

— В град Ихтиан ал-Хутан! Ти кога напусна Кайро?

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ХИЛЯДНАТА НОЩ…

Тя продължила:

Разправят, царю честити, че Фатима заразказвала:

— Когато се скарахме, шейтанът ме беше обсебил, само и само да ти сторя зло! Кадиите пращаха за тебе — не те откриха! След два дни ме обзе съжаление! Разбрах, че вината си е у мене. Няколко дни плаках от мъка. Трябваше да прося, за да се прехранвам. Откакто ме остави, се храня само с просия! Всяка вечер оплаквах раздялата с тебе, а колко позор и унижения, колко загуби и нещастия преживях! Вчера се въртях цял ден да изпрося нещо, но никой нищичко не ми даде! Когото и да помолех за трохичка, ме ругаеше и не получавах нищо! Легнах си, без да вечерям! Гладът ме изгаряше, стана ми мъчно за трудния живот, заплаках. Изневиделица при мене се появи някакъв мъж и запита: „Жено, защо плачеш?“ „Имах съпруг, отговорих му, той изпълняваше всяко мое желание, но се изгуби!“ А той запита: „Как се казва мъжът ти?“ „Казва се Мааруф!“, отговорих му аз. „Познавам го!“, рече той. „Мъжът ти сега е султан в един град! Ако поискаш да те заведа при него — ще го направя!“ „Ще бъда винаги на услугите ти, ако ме заведеш при него!“, възкликнах аз. Тогава той ме понесе, доведе ме до този дворец и каза: „Влез в тази стая! Там ще видиш мъжа си да спи в постелята си!“ Влязох и те видях в това великолепие! Надявам се, че вече няма да избягаш от мене! Аз съм твоята другарка! Хвала на Аллаха, който ме доведе при тебе!