Хиляда нощ - Том II (Том II)

— Че какво толкова струват те, че сте се затъжили за тях! Вървете си! — и започнал да се смее, без да го е грижа за загубата.

Погледнал царят везира си в лицето и рекъл:

— Абе що за човек е този, за когото парите нямат цена! Сигурно тук се крие някаква тайна!

Поговорили с Мааруф за това-онова и накрая царят рекъл:

— Зетко, много ми се ще заедно с везира да отидем в някоя градина и да се поразходим! Какво ще кажеш?

— Добре! — съгласил се Мааруф.

Отишли в градина, пълна със зрели плодове, пълноводни потоци, високи дървета, птици, пеещи със звучни гласове. Седнали да си поговорят. Везирът разказвал чудновати истории, царят и Мааруф се смеели, станало време за обяд. Сложили софра с ястия и стомна с вино. Първо хапнали, после си измили ръцете. Везирът напълнил чаша вино, подал я на царя и той я изпил. Напълнил втора и я подал на Мааруф:

— Вземи тази чаша! И най-големите умове са склонни да уважават това питие!

— Какво е това, везире? — запитал Мааруф.

— То е като посивяла девственица, като застаряваща мома, която раздава радости на всяка душа. За такава поетът е казал:

Аллах да възнагради онзи, който е казал:

А още по-добре го е рекъл Абу Нуас:

Или както е казал един друг поет:

Така той го подканвал да пие вино, напомнял му каква прелест е наслаждението от него, докато накрая го убедил да отпива по малко от ръба на чашата. Везирът пълнел чашата, Мааруф пиел, наслаждавал се, веселял се, докато накрая загубил разсъдъка си. Когато разбрал, че царският зет е прехвърлил края, везирът му рекъл:

— Търговецо Мааруф! Чудя ти се откъде дойдоха у тебе тези скъпоценности, каквито нямат и царете хосрои! През живота си не сме виждали търговец да е спечелил от търговия толкова пари, че и по-щедър човек от тебе не сме виждали!

Така го залъгвал и накрая Мааруф се разприказвал:

— Нито съм търговец, нито съм цар! — и му разказал всичко за себе си от начало до край.

— За бога, търговецо Мааруф! — възкликнал везирът. — Покажи ни този пръстен!

Пияният Мааруф измъкнал пръстена и рекъл:

— Ето го, разгледайте го!

Взел го везирът, повъртял го в ръката си и рекъл:

— И ако го потъркам, ще дойде слугата му, така ли?

— Така е! — отвърнал Мааруф. — Само го потъркай и джинът ще се появи — тогава ще го видиш!

Потъркал везирът пръстена и изведнъж се чул глас:

— Пред теб съм, господарю! Искай, за да ти се даде! Искаш ли град да изградиш, или град да разрушиш, или пък цар да погубиш? Каквото поискаш, начаса ще го изпълня за тебе!

Везирът посочил към Мааруф и рекъл:

— Вземи този непрокопсаник и го хвърли в най-дивите и най-пустинни земи! Да не намери там какво да яде и какво да пие, да погине от глад и жажда, да умре от мъка и никой да не го потърси!

Грабнал го джинът и полетял с него между небето и земята. Мааруф усетил, че ще загине, че всичко ще свърши от зле по-зле, разплакал се и запитал:

— Накъде ме носиш, Абу Саадат?

— Отиваме да те захвърля в един пустинен край, глупако! — отвърнал джинът. — Който притежава такова богатство, не го дава на други да го разглеждат? Ти сам си скрои онова, което ти се случи!

И джинът стигнал до най-пустата земя и го захвърлил там…

А везирът, след като си присвоил пръстена, казал на царя:

— Ето, видя ли? Не ти ли казах, че този човек е лъжец и измамник? Защо не ми вярваше!

— Прав си, везире! — съгласил се царят. — Аллах да те възнагради! Я ми подай този пръстен да го поразгледам!

Погледнал го гневно везирът, заплюл го в лицето и креснал: