Хиляда нощ - Том II (Том II)

Написал Мааруф писмо и го запечатал. Абу Саадат го отнесъл на царя и го чул да говори:

— Везире, сърцето ми се стяга за зет ми! Ако знаех накъде е тръгнал, щях да пратя войници по дирите му! Поне да ми се беше обадил, преди да замине!

— Нека Аллах да е добър с теб, че вече много грешки направи! — рекъл везирът. — Този човек е разбрал, че сме разгадали що за стока е, изплашил се е и избягал!

Но ето че в този миг се появил вестоносецът. Той целунал земята пред царя и му пожелал слава, благоденствие и дълъг живот.

— Кой си ти и какво искаш? — запитал царят.

— Вестоносец съм! — отвърнал Абу Саадат. — Изпраща ме твоят зет! Той вече пристига с кервана, а по мене ти изпрати писмо!…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила:

Разправят, царю честити, че царят взел писмото, прочел го, а там било написано: „Пращам много поздрави до моя скъп тъст царя! Идвам с кервана, излез с войници да ме посрещнеш!“

— Аллах да почерни лицето ти, везире! — викнал царят. — Колко пъти вече стана да злословиш и петниш името на зет ми? Та лъжец ли не го нарече, та мошеник ли, та и измамник! Ето, той идва с кервана!

Навел везирът глава към земята от срам и рекъл:

— Царю честити, ами аз ти говорех така, защото керванът се забави твърде дълго!

— Предател! — креснал царят. — Какво струват моите пари пред неговия керван! Той ще ме възмезди богато за всичко! — после влязъл при дъщеря си и й казал: — Нося ти радостна вест! Съпругът ти се връща с кервана си и ми прати писмо! Излизам да го посрещна!

Зарадвала се дъщерята, но си помислила: „Ама че странна работа! Дали не се шегуваше с мене! А може и да ме е изпитвал какво ще правя!“

А по това време Али Египтянина, като видял, че украсяват града, запитал защо се прави това, и получил отговор:

— За търговеца Мааруф, царския зет! Пристига керванът му!

— Аллах е най-велик, но и това ще да е някоя хитрост! — възкликнал Али. — Той дойде при мене, защото бягаше от жена си и бе от беден по-беден! Откъде ще му дойде този керван! Нека Всевишният да скрие тайната му и да не го посрами!…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

Разправят, царю честити, че търговците се зарадвали, че ще си върнат парите. Царят събрал войниците си и тръгнали на път.

А Абу Саадат се бил върнал вече при Мааруф и му съобщил, че е предал писмото, а после се разпоредил:

— Товарете!

Скоро мулетата били натоварени, Мааруф облякъл скъпоценната дреха и станал хиляда пъти по-внушителен от всеки земен цар! Минали половината път и насреща им се показал царят с войниците си. Като го видял облечен в онази ми ти дреха невиждана, седнал в балдахина, царят загубил ума и дума и го поздравил смирено. Поздравили го и всички сановници. Било ясно, че Мааруф е бил честен. Влезли в града. Втурнали се търговците и зацелували земята пред Мааруф, а приятелят му Али му рекъл:

— Обърка цялата работа — сам се измъкна! Ти си шейх на мошениците, но си достоен мъж и нека всевишният Аллах ти дава все повече благодеяние!

Мааруф се разсмял, а когато влязъл в сарая си, наредил:

— Отнесете всичките товари със злато в хазната на царя и донесете тук товарите с платовете!

Внесли златото вътре, започнали да отварят товар след товар и да вадят каквото имало в тях. Седемстотин товара отворили, а Мааруф подбрал най-хубавите отрязъци и рекъл:

— Отнесете това на царкинята да го разпредели между неволниците си! Вземете и този сандък със скъпоценните камъни — нека ги раздели между неволниците и слугите!

После започнал да раздава на търговците платове — на всеки, който му бил дал хиляда, той му връщал две хиляди, че и повече! После започнал да раздава на бедните и нещастните. А царят го гледал и не намирал сили да го спре. Така Мааруф дарявал, докато раздал седемстотинте товара платове. После дошъл ред на войниците — на тях той дарявал драгоценни метали, изумруди, рубини, бисери, корали и какво ли не още. Раздавал всичко с шепи, без да брои, но накрая царят му казал:

— Синко, стига с тези дарове! Нищо няма да остане от кервана!

— Аз имам много! — възразил Мааруф.

Никой вече не можел да го обвини в лъжа. Все едно му било колко бил дал — слугата на пръстена му носел колкото искал! А хазнадарят отишъл при царя и му се оплакал: