Хиляда нощ - Том II (Том II)

Разправят също, че едно време, много отдавна в Дамаск живял цар халиф на име Абдул Малик бен Маруан 1 1 По-важните исторически и географски названия, имена, титли, непознати думи и специфични термини са обяснени по азбучен ред в края на тома — бел.прев. . Един ден той разговарял с държавните си сановници. Заговорили за древните народи, спомнили си някои случаи от живота на господаря Сулейман, сина на Дауд, колко власт и сила му дарил всевишният Аллах над хора, джинове, птици, зверове и тъй нататък.

— Чували сме за нашите предшественици! — рекъл халифът. — Всемилостивият и всеопрощаващ Аллах не е давал на никого толкова, колкото е дал на господаря ни Сулейман. Той правел неща, каквито никой преди него и след него не можел! Дори запирал джинове, мариди и шейтани в медни шишета, наливал отгоре разтопено олово и ги запечатвал с пръстена си…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила:

Разправят, царю честити, че Талиб бен Сахл разказал как един човек се качил с дружина на някакъв кораб и отплавал към Индия. Пътували добре, докато срещу тях излязъл вятър и ги насочил към някакви непознати земи. Това се случило през нощта. А когато се съмнало, от една пещера наизлезли същества с черен цвят на кожата, които не можели да говорят езика ни. Имали си те цар и само той говорел на арабски. Царят излязъл заедно с някои от свитата си, поздравили гостите си и ги запитали каква вяра имат. Те му отговорили, че са мюсюлмани, и той казал:

— Не е лошо!

Запитали ги те каква е вярата му. Оказало се, че всеки по тези места има своя си вяра.

Царят ги нагостил с месо от птици, животни и риби. После пътниците слезли да поразгледат селището и видели как един рибар хвърля мрежа в морето. Вдигнал я той, а в нея се оказало медно шише, заоловено и запечатано с пръстена на Сулейман бен Дауд. Той го извадил и го отпушил. От него излетял син дим, който се издигнал до небесата, и хората чули как ужасен глас крещи:

— Милост, милост, пророк на Аллаха!

После от дима изплувало огромно същество с ужасен образ. Сърцата на пътниците едва не се спукали от страх, но черните въобще не му обърнали внимание. Един се обърнал към царя, запитал го какво е това, а той отговорил:

— Това са от онези джинове, които Сулейман, синът на Дауд, когато го разгневили, вкарал в тези шишета, запечатал ги и ги хвърлил в морето.

Зачудил се Абдул Малик бен Маруан на този разказ и рекъл:

— Всемогъщ е Аллах! Той е сторил добро дело, когато е направил Сулейман велик цар!

Сред присъстващите бил и Набита Зубияни, който рекъл:

— Право казва Талиб и доказателство за това са думите на един известен мъдрец:

Затова той напъхал джиновете и шейтаните в медните шишета и ги хвърлил в морето.

Съгласил се емирът на правоверните с тези думи и рекъл:

— За бога, как ми се иска да видя едно от тези шишета!

— О, емир на правоверните! — заговорил Талиб бен Сахл. — Това е възможно и без да напускаш страната си! Нареди на брат си Абдул Азиз бен Маруан да ти донесе някое от западните страни. Той ще напише писмо на Муса бен Нусейр да отпътува натам и да ти донесе исканото шише.

Халифът одобрил съвета му и рекъл:

— Вярно е, ти говориш разумно, Талиб! Искам по тази работа да бъдеш мой пратеник при Муса бен Нусейр. Имаш моята воля, ще имаш колкото искаш пари, и всичко нужно, пък аз ще се грижа за близките ти!

Наредил той да напишат писмо до брат му Абдул Азиз, личния му наместник в Кайро, и още едно — до Муса бен Нусейр, наместника му в западните земи, с нареждане да тръгне и лично да търси Сулеймановите шишета, като остави за свой наместник на поста си своя син, да наеме водачи, да харчи колкото трябва, така че никой да няма нужда от нищо. Запечатал двете писма, дал ги на Талиб бен Сахл и му наредил да бърза.

Тръгнал Талиб бен Сахл, пресякъл земята на Шам и стигнал Египет. Посрещнал го емирът, поселил го в своя дом и докато му гостувал, му оказал голямо уважение и почит. После му дал човек да го води към Горен Египет и той стигнал при Муса бен Нусейр. Щом чул за идването му, емирът излязъл да го посрещне и много се зарадвал. Талиб му дал писмото, той го взел, прочел го, разбрал за какво става дума. После събрал първенците и им разказал съдържанието на писмото.