Хиляда нощ - Том II (Том II)

— И на мен ми хрумна нещо такова! — казал емирът.

Извикал той дърводелци и железари, наредил им да направят стълба. Работили те цял месец, направили стълбата. Събрали се мъже, изправили я и я подпрели до стената. Възхитил й се емир Муса и рекъл:

— Аллах да ви възнагради, добри занаятчии сте, сякаш сте я излели! — после се обърнал към всички: — Кой от вас ще се изкачи по тази стълба горе на стената, ще тръгне по нея и ще се опита да слезе долу в града, да види що за чудо е това, а после да ни каже как да отворим портите?

— Аз ще ида, емире! — рекъл един. — Ще се кача и ще отворя!

Тръгнал човекът по стълбата, стигнал до горе, изправил се, загледал се в града, после плеснал с ръце и викнал:

— Колко си хубава!

Скочил вътре и от него само месо и кости останали.

— Умен човек беше, а каква работа направи! — възкликнал емир Муса. — Ами ако всички направят като него — никой жив няма да остане!

— Може би друг ще бъде по-сдържан! — обадил се някой.

Качил се втори, после трети, четвърти и пети. Един след друг се катерили по стълбата — дванайсет души, и всички изпогинали като първия.

— Само аз съм за тази работа! — казал шейх Абдул Самад. — Не може всеки, който опита, да свърши така!

— Не прави това! — възкликнал емир Муса. — Не бива да се катериш по тази стълба, защото, ако ти умреш, всички ние също ще измрем! Ти си ни водачът и никой от нас няма да остане жив!

— Само по волята на Всевишния можем да постигнем онова, което искаме! — настоял шейхът.

Съгласили се всички, че именно той трябва да се качи. Изправил се шейх Абдул Самад, изкачил се, като все повтарял името на Всевишния. Стигнал горната част на стената. Там плеснал с ръце и се загледал надолу, а всички му викнали:

— Не прави това, шейх Абдул Самад, не скачай!

А шейх Абдул Самад се разсмял високо, поседнал малко, като все повтарял името на Аллаха, после се изправил и викнал с висок глас:

— Емире, не бойте се! Даде ми Аллах всевеликият и всевишен хитрост и тя е благодатна, защото е свързана с името на Аллах!

— Какво виждаш, шейх? — викнал му емирът, а той отговорил:

— Видях вътре десет неволници като месечинки. Привидя ми се, че отдолу има езеро с вода, понечих да се хвърля в него, както направиха другите преди мене и загинаха. Но се въздържах. Не се съмнявам, че тази магия е заложена от жителите на града.

Шейхът тръгнал по ръба на стената, докато стигнал до двете медни кули. Към вътрешността им водела двуствола златна порта — нямало на нея катинар и не се виждало как се отваря. Той се загледал и забелязал върху нея изображение на конник от мед с протегната ръка. Там имало надпис, който гласял: „Потъркай гвоздея, който е върху пъпа на конника, дванайсет пъти, и вратата ще се отвори!“ Огледал конника и наистина забелязал на пъпа му здрав гвоздей. Потъркал го дванайсет пъти и вратата се отворила с гръмотевичен трясък. Влязъл вътре шейхът, тръгнал по широк коридор, после слязъл по стъпала. Стигнал до разширение с хубави ложета, по които лежали мъртъвци, до главите им имало скъпоценни щитове, заострени мечове и опънати лъкове с превъзходни стрели. Там била вътрешната страна на външната порта, залостена с желязна колона, дървени резета, сложни катинари и непознати сложни уреди. „Сигурно ключовете са у тези хора!“, рекъл си шейхът. Поогледал ги и видял някакъв шейх, който изглеждал най-възрастен, а неговото ложе било на по-високо място от останалите. „Я да видим дали ключовете на града не са у този шейх!“, помислил си Абдул Самад. „Сигурно това е привратникът, а тези са неговите стражи!“ Отишъл при него, повдигнал му дрехите — ключовете му били закачени за пояса. Взел ги, пристъпил към портата, отключил катинарите, издърпал резетата, поразмърдал уредите и вратата се отворила с такъв шум, сякаш треснала гръмотевица, защото била много голяма и тежка. Шейхът доотворил портата. Всички тогава възхвалили Аллах, радвали се и ликували. Зарадвал се и емир Муса, че шейх Абдул Самад е жив и здрав и че е отворил градските порти. Всички войници се втурнали да влизат, но емир Муса им викнал:

— Хора, влезем ли всички — не е сигурно какво ще стане с нас! Да влязат половината, а другите да останат навън!

Влязъл емирът заедно с половината си войници. Видели своите приятели мъртви, погребали ги. Видели, че и всички жители на града са мъртви.

Влезли в градското тържище — то било голям пазар с високи, свързани една с друга сгради. Дюкяните били отворени, теглилките — закачени, медта — излъскана, складовете — пълни със стоки. И там търговците били мъртви, телата им били изсъхнали, от тях стърчали костите им — били се превърнали в урок за онези, които умеят да приемат уроци. Видели четири пазара, отделени един от друг, всички дюкяни били пълни с пари. Оставили всичко и отишли на копринения пазар, а там — коприни и свила, тъкана с нишки от червено злато и бяло сребро в най-различни цветове, но стопаните били мъртви, лежали на кожени постелки. Оставили ги и отишли на пазара, където се продавали накити, бисери и якути. От там отишли на пазара на сарафите — всички били мъртви, под тях — топове платове от коприна и свила, а дюкяните — пълни със злато, сребро и благовония. Отишли на пазара за благовония и там видели редки стъкленици с мускус, амбра, алоево дърво, алое от Суматра и камфор. Но всички били мъртви, а и нищо за ядене нямало наоколо.