Хиляда нощ - Том II (Том II)

Завайкал се емир Муса, че градът е без хора, без живот и пазарища. Погледа му привлякло нещо, което било извън крепостта — там имало четири плочи от бял варовик, които се белеели в далечината. Приближил се — по тях било изсечено писмо. Наредил на шейх Абдул Самад да ги прочете. Пристъпил шейхът, вгледал се, прочел ги. На първата било записано с гръцко писмо: „Човече, онова, което погледът ти е пропуснал да види, е пред тебе. Поклони му се, че в него са твоите дни и години. Не разбра ли, че чашата ти е пълна докрай и скоро ще прелее? Преди да си влязъл в гроба — погледни! Къде са онези, които земи са завладявали, роби са унижавали и над войски са повелявали? Аллах им прати онзи, който сладости прекъсва и близък от близък откъсва!“

В долната страна на плочата били записани следните стихове:

Изохкал емир Муса и възкликнал:

— За бога, скромността на този свят е най-голямото благополучие!

Измъкнал перо и дивит и записал надписа от първата плоча. Пристъпил към втората, а на нея пишело: „Човече, какво те мами, че искаш да си вечен? Какво те плаши, когато наближиш края? Не знаеш ли, че този свят е тленен? Няма изход за никого от гибелта. Ти гледаш към нея, а си навит като кълбо в лоното й. Къде са царете, които са изградили Ирак и са господствали над далечни страни? Къде са строилите Хорасан и Исфахан? Призова ги онзи, който изпраща смърт, и те се отзоваха. Каква полза от това, което са строили и градили, не отиде с тях в отвъдното онова, което са събрали и броили!“

Отдолу на плочата имало следните стихове:

Емир Муса записал каквото било написано, и пристъпил към третата плоча…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила:

Разправят, царю честити, че върху третата плоча пишело: „Човече, с любовта към този свят се забавлявай, но делото на твоя Отец не забравяй! Ден след ден животът ти минава — сладостите бързо се забравят. Но за Съдния ден приготви се — ще стоиш пред Бога на рабите!“

А в долната страна на плочата имало следните стихове:

Заплакал емир Муса, пристъпил към четвъртата плоча, върху която било записано: „Човече, толкова ли голям срок ти е отпуснал твоят всевладетел, че си се отпуснал в морето на развлеченията? Грабиш блага всеки ден, сякаш никога няма да умреш! Човече, не губи своите дни и нощи във весели часове и развлечения! Знай, че смъртта ти е предопределена, тя е кацнала на рамото ти. Не минава ден нейното утро да не ти казва «Добро утро», нито вечер нейната вечер да не ти казва «Добър вечер». Пази се от нея, но се готви за нея! И аз бях като тебе, потънал в удоволствия и изгубил заради тях представа за времето! Чуй ме, този свят е лъжовен, той е като мрежа на паяк!“

А отдолу били написани следните стихове:

Емир Муса си записал старателно всичко и слязъл от планината. Отишъл при войниците си, които стояли на същото място и измисляли начин да влязат в града. Тогава той заговорил на везира Талиб бен Сахл:

— По какъв начин да влезем в града, какви чудеса крие той? Може и да намерим там нещо, което ще ни издигне пред очите на емира на правоверните!

— Нека направим стълба и се качим по нея — може пък да стигнем до някоя порта! — рекъл Талиб бен Сахл.