Хиляда нощ - Том II (Том II)

Когато изслушал тези стихове, Муса заплакал, а когато влязъл в кубето, се озовал пред висока и дълга гробница, а върху нея — надпис върху плоча от китайска стомана.

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила:

Разправят, царю честити, че шейх Абдул Самад прочел написаното върху плочата: „Ти, който си стигнал до тази земя, вземи си урок от събитията на времената и пътищата на съдбата, които ще видиш! Не се залъгвай от видимия свят и неговите красоти, виж и неговия позор, тщеславие и неистински блясък! Срещата с него е коварна и лъжлива, а делата му са фалшиви. Той е все едно да вземеш заем, който един ден трябва да върнеш. Той е като бълнуване, като мираж. Дяволът го прави красив пред очите на човека до смъртта му. Такива са чертите на видимия свят — не вярвай в тях, не им се поддавай, те лъжат онзи, който ги смята за своя опора, и те го отклоняват от правия път. Не се завързвай с примките му, не се залепяй по полите му.

Аз имах четири хиляди буйни червени коня в конюшните си, ожених се за хиляда моми, все дъщери царски — все девственици жарки. Те ми родиха хиляда сина — лъвчета забавни. Живях хиляда години в сладости тайни. Събрах пари колкото всички царе по земята. Мислех, че винаги ще живея богато. Не усетих кога дойде онзи, който сладостите прекъсва и близък от близък откъсва, домове почерня, дворци разрушава, големи и малки, деца, бащи, майки той не подминава! Живяхме в доволство в този палат, докато не ни настигна присъдата на господаря на световете, господаря на небесата и на земята. Задави ни зовът на ясната истина. Всеки ден по двама синове умираха. Когато видях, че гибел е влязла в дома ми и ни унищожава, че всички потъваме в морето на смъртта, доведох писар и му наредих да напише тези стихове, мисли и изрази, наредих със секач да ги изсекат по тези порти, плочи и гробници.

Имах войска от хиляда хиляди момци. Наредих им да сложат шлемовете, да надянат мечове, да вдигнат пики, да яхнат жребци, с метал покрити. И когато при мен дойде присъдата на господаря на световете, владетеля на небесата и земята, викнах: «Ей, вие, воини и войскари, може ли да спрете онова, което ми изпраща Всемогъщият?» Но войниците и войскарите бяха безсилни и рекоха: «Как да се бием с невидимия, с онзи, чиято е вратата, пред която няма стражи!» «Пригответе ми пари!», наредих аз. «Хиляда торби, във всяка торба — хиляда кантара червено злато, и още бисери и скъпоценни камъни, бяло сребро и такива елмази, каквито няма никой земен цар!» Направиха това и когато донесоха това имане пред мене, запитах: «Можете ли да ме спасите с цялото това имане и да ми купите с него поне ден живот?» Те не можеха. Аз изчаках присъдата и решението на Аллах да вземе душата ми и да ме положи в гроба. А ако ме запитате как се казвам, ще ви кажа: аз съм най-великият Куш бен Шадад бен Ад“.

На същата плоча били записани следните стихове:

Оплакал емир Муса погребаните. Разхождали се напред-назад из двореца, разглеждали пищните му стаи и живописните му кътчета и се спрели на четирикрака маса от мрамор, върху чийто плот било написано: „На тази маса са яли и пили хиляда еднооки и хиляда здравооки царе и всички напуснаха този свят!“

Когато напуснал двореца, емир Муса взел със себе си само масата. Тръгнала войската. Шейх Абдул Самад вървял отпред да им показва пътя. Минал ден, минал втори, а на третия се оказали при висок постамент, върху него — меден конник, на края на пиката му — блестящо широко острие, което заслепявало очите, а върху него било написано: „Ти, който си стигнал до мен, ако не знаеш пътя, който води към Медния град, потъркай шепата на конника — ръката му ще се завърти и ще спре. Следвай посоката й, без да се боиш и притесняваш — тя ще те отведе при Медния град“.