Хиляда нощ - Том II (Том II)

— Царю, хазната се напълни, няма място за всичките товари! Няма къде да слагаме златото и скъпоценните камъни!

Царят му наредил да ги слага в друго помещение…

А жената на Мааруф се чудела и си мислела: „Абе откъде му дойде цялото това имане?“ Радвали се и търговците. И търговецът Али му се чудел и си мислел: „Кого и как измами, че успя да напълни всичките тези хазни? Но най-добре е казано:

Мааруф отишъл при жена си. Тя го посрещнала весела и засмяна, целунала ръката му и рекла:

— Ти подиграваше ли ми се, или ме изпитваше, като казваше: „Аз съм беден, избягах от жена си!“ Хвала на Аллаха, че не ти навредих! По-скъп от тебе нямам независимо дали си богат или беден! Но защо ми говореше така?

— Исках да те изпитам! — отвърнал Мааруф. — Да видя дали любовта ти е искрена, или е заради пари. Убедих се, че е била искрена! — после Мааруф се усамотил и потъркал пръстена, Абу Саадат се появил пред него и той му казал: — Искам скъпоценна дреха на жена си и скъпоценен накит, в който да има невиждана огърлица с четирийсет скъпоценни камъка в нея, каквито по света няма! — джинът му донесъл всичко. Мааруф влязъл при жена си, оставил дрехата и огърлицата пред нея и рекъл: — Вземи, облечи се, окичи се и бъди здрава!…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила:

Разправят, царю честити, че когато царкинята видяла дара, загубила ума и дума от радост. Облякла тя дрехата, сложила си накитите и рекла:

— Господарю, ще ми се да си ги пазя за празници!

— Не, носи си ги винаги! Аз имам много! — отвърнал той.

Той оставил жените заедно, усамотил се, потъркал пръстена, появил се слугата му и той му наредил:

— Донеси ми сто женски наметала, никое да не се повтаря с друго!

Донесъл му джинът дрехите, на всяка висяла различен скъпоценен камък на гърдите. Взел ги Мааруф и викнал неволниците. Дарил всяка с наметало. Те се облекли и заприличали на хурии от рая!

А царят отишъл при везира си и рекъл:

— Везире, стана така и така! Какво ще речеш на всичко това?

— Царю честити! — отвърнал везирът. — Такива неща с един търговец не стават! При търговеца парче ленен плат може да лежи с години, докато се продаде и има печалба! Откъде един търговец ще намери толкова пари и скъпоценности, каквито малко царе имат? В това трябва да има скрита тайна, но ако ми възложиш, аз ще разкрия каква е работата!

— Добре, възлагам ти го, везире! — наредил царят.

— Срещни се с него! — посъветвал го везирът. — Поприказвай с него, кажи му: „Зетко, хайде с тебе и с везира да се поразходим сами из някоя градина!“ Излезем ли в градината, ще сложим там софра с ядене и пиене! Аз ще го подлъжа и ще го напия! Тогава ще го поразпитаме и той ще ни разкрие тайната си! Виното развързва езика! Аллах да благослови онзи, който е казал:

И когато той ни разкрие истината, ще сторим с него каквото си искаме! Може целта му е да стане цар — с хитрост ще купи войниците, ще хвърля пари, за да въстанат, да те отстрани и той да си присвои царството!

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила:

Разправят, царю честити, че така везирът и царят се договорили какво да правят.

Когато се съмнало, царят седнал на трона. Влезли при него слуги и коняри с поклон и казали:

— Царю честити, снощи конярите нахраниха конете, вързаха ги с мулетата, които дойдоха с кервана. Като се съмна, открихме, че мамелюците са откраднали конете и мулетата. Всички обори преобърнахме — не знаем как и накъде са избягали!

Учудил се царят и възкликнал:

— Проклетници! Как може хиляда коня, петстотин мамелюци, неколкостотин мулета и слуги да са избягали, без да ги усетите?

— Не разбрахме как го направиха, но са избягали! — отвърнали конярите.

— Когато господарят ви излезе от харема си, съобщете му какво е станало!

Оставили те царя и зачакали. Ето че Мааруф излязъл от харема си, видял угрижените им лица и запитали:

— Какво се е случило?

Те му разказали за станалото, а той възкликнал: