Хиляда нощ - Том II (Том II)

— Ти да не си си изгубил ума! Как така ще ти го дам — нали пак ще стана твой слуга! — потъркал пръстена, появил се джинът и везирът му наредил: — Вземи и този непрокопсаник, царя, и го хвърли на същото място, където хвърли зет му, измамника!

Грабнал го джинът и литнал с него!

— О, твар на моя бог, с какво съм се провинил! — възкликнал царят.

— Не знам! — отговорил слугата на пръстена. — Така ми нареди господарят ми! Не мога да не го слушам!

Така летял и го хвърлил на мястото, където бил и Мааруф. Чул царят, че Мааруф плаче, отишъл при него, двамата седнали и заоплаквали съдбата си, не можели да намерят нищо нито за ядене, нито за пиене…

А везирът, след като изхвърлил Мааруф и царя, станал и излязъл от градината. Пратил да викнат всички войскари, събрал голям диван, съобщил какво е сторил на Мааруф и царя, разказал им за пръстена и рекъл:

— Ако не ме обявите за ваш султан, ще наредя на слугата на пръстена да ви хвърли в пустинята!

— Не ни прави зло! — възкликнали всички. — Съгласни сме да ни станеш султан!

Така от страх те се съгласили той да ги управлява. Везирът ги надарил с дрехи и започнал да иска от Абу Саадат всичко, което му се прищявало, пък джинът го донасял начаса. Накрая пратил евнух при царската дъщеря с повеля да се приготви, тъй като щял да дойде при нея същата нощ, защото много я желаел. Заплакала тя, тъжно й станало за баща й и за мъжа й и заръчала да отговорят на новия султан: „Изчакай да мине иддата, после ще ме вземеш за жена по закона!“ А той заръчал да й кажат: „Не признавам нито идда, нито каквото и да е чакане! Нямам нужда да се женя! Ще дойда довечера при тебе!“ Тогава тя пратила да му кажат: „Добре! Добре си ми дошъл!“, и това била нейна хитрост. Щом му донесли отговора й, везирът се зарадвал, защото бил луд от страст към нея. Наредил да нахранят всички и рекъл:

— Яжте тези богати ястия — все едно че са сватбен пир! Тази нощ искам да вляза при царкинята!

— Не бива да влизаш при нея, преди да е свършила иддата! — рекъл шейх ул-ислямът. — И трябва първом да се ожениш за нея!

— Не признавам идда и чакане! — креснал везирът. — А ти много не приказвай!

Млъкнал шейх ул-ислямът и рекъл на войскарите:

— Този тиранин няма нито вяра, нито мяра!

Когато се мръкнало, везирът, вече станал цар, влязъл при царкинята, която била облякла най-пищните си дрехи и се смеела…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила:

Разправят, царю честити, че царкинята посрещнала везира с думите:

— Добър вечер! Ще съм много щастлива, ако си погубил баща ми и мъжа ми!

Сторила му място да седне, започнала да се шегува и да се преструва, че го обича. Мамела го, галела го, а целта й била да се добере до пръстена. А той, като видял как тя се усмихва, пламнал от страст, посегнал да я събори на постелята, но когато се допрял до нея, тя се отдръпнала и заплакала:

— Господарю, не виждаш ли, че чужд мъж ни гледа! За бога, как може да оставиш чужди мъже да ме гледат!

— Къде е този мъж? — възкликнал гневно везирът.

— Ето го в камъка на пръстена! Гледа ни!

— О, не бой се! — разсмял се той. — Това е слугата на пръстена и той е под моя воля!

— Ах, така се боя от ифрити! — проплакала тя. — Снеми го и го дръж по-далече от мене!

Той снел пръстена си, сложил го върху възглавницата и посегнал към нея. Тя го ритнала по гърдите, той паднал по гръб в несвяст, тя бързо грабнала пръстена от възглавницата, потъркала го и ето че се появил Абу Саадат, който рекъл:

— Твой роб съм, господарке!

— Отведи в затвора този безбожник, сложи му най-тежките окови и се върни! — наредила тя. Грабнал той везира, хвърлил го в най-мрачния затвор и се върнал. — Къде отведе баща ми и мъжа ми? — запитала тя.

— Хвърлих ги в един пустинен край!

— Нареждам ти веднага да ми ги доведеш!

Полетял Абу Саадат, стигнал до безплодната пустиня, кацнал при двамата и ги намерил да седят, да плачат и да се жалват един на друг.

— Не бойте се! — казал Абу Саадат. — Дойде освобождението ви! — разказал им какво бил направил везирът, и продължил: — Аз го затворих, а после тя ми нареди да ви върна!

Понесъл ги джинът, полетял и не минало много време, когато ги въвел при царската дъщеря. Тя ги поздравила, поканила ги да седнат. На другия ден им рекла:

— Татко, седни на трона си като цар! Направи мъжа ми везир от дясната си страна! Съобщи на войскарите какво се е случило, доведи везира от затвора и го убий, а после го изгори! Той е неверник и се закле, че е неверник!