Хиляда нощ - Том II (Том II)

— Къде ли е оставил пръстена?

Разбрало момчето, че тя иска да докопа вълшебния пръстен. Изчакал я, докато го намери и възкликне:

— Аха, ето го!

Грабнала го и се затичала навън. Момчето се скрило зад вратата. Когато излязла, тя огледала пръстена, сложила го на пръста си и понечила да го потърка. Момчето вдигнало меча си и го стоварило върху шията й. Тя изкряскала и паднала мъртва. Стреснал се Мааруф, изскочил навън, видял жена си в кръв, а синът му — с оголен кървав меч над нея.

— Какво е това, синко? — възкликнал той.

— Татко! — отговорил синът. — Колко пъти си ми казвал, че мечът ми бил велик, но не съм бил излизал с него на война, нито съм бил сякъл нечия глава! Ето, аз вече отсякох с него една глава и сега той е достоен за битка!

И му разказал какво бил видял. Царят започнал да търси пръстена, забелязал го на пръста й, снел го от там и рекъл:

— Синко! Ти ме отърва от тази злодейка! Тя е искала да ни погуби! Аллах да възнагради онзи, който е казал:

После цар Мааруф извикал хората от свитата си и им разказал какво била направила Фатима. На сутринта наредил на няколко слуги да я обмият, да я увият в саван и да я погребат.

После Мааруф изпратил да извикат орача, чийто гост бил, докато бягал, и го назначил за везир от дясната си страна. Сетне узнал, че орачът имал дъщеря с чудна хубост, и се оженил за нея. След време оженил и сина си. Така си живели спокойно и весело, докато дошъл онзи, който сладости прекъсва и човек от човека откъсва, кое е мъжко и кое е женско, не признава, крепости и домове разрушава. Благословен е Вечно живият, който не умира и държи в ръцете си съдбата на владетели и техните поданици!…

През това време Шахразад родила на цар Шахриар три мъжки чеда и когато свършила и тази приказка, тя се изправила, целунала земята пред царя и рекла:

— Царю честити, ти, най-великият на всички времена! Аз съм твоя неволница! Ето вече хиляда и една нощи аз ти разказвам истории за древните и примери от предшествениците! Ще ми разрешиш ли да изразя едно желание?

— Пожелай и ще ти се даде, Шахразад! — рекъл царят.

Викнала тя кърмачките и евнусите и наредила:

— Доведете децата ни! — те ги довели начаса — едното вървяло, второто пълзяло, а третото сучело. Взела ги тя, сложила ги пред царя, целунала земята пред него и рекла: — Царю честити, това са твоите синове! Желая от тебе, от уважение към тези деца, да ми спестиш гибелта! Ако ме погубиш, синовете ти ще останат без майка, а няма да има друга жена, която да се грижи по-добре от мене за възпитанието им!

Заплакал царят, притиснал децата към гърдите си и възкликнал:

— За бога, Шахразад, аз ти бях простил още преди да доведеш момчетата ни тук! Видях, че си скромна и целомъдрена, благородна и благочестива! Аллах да възнагради тебе, баща ти и майка ти, рода ти и корена ти! Кълна се пред Аллаха, че съм се отказал от всичко, което може да ти донесе обида!

Тя целунала ръцете и нозете му, много, много се зарадвала и възкликнала:

— Аллах да продължи живота ти, да ти даде още величие и чест!

Радост обхванала царския дворец, пръснала се из града и тази нощ станала неповторима в живота на хората, по-бяла от ясен ден! Развеселил се царят, бил много добродушен. Наградил везира, бащата на Шахразад, със скъпоценна дреха и му казал:

— Аллах да те пази, че ме ожени за благородната си дъщеря, която стана причина да се откажа от навика си да погубвам хорските девойки! Видях, че е благородна и благочестива, умна и целомъдрена! Аллах ме дари чрез нея с три мъжки рожби! Хвала на Аллаха за този скъпоценен дар!

После наградил всички везири, емири и държавни сановници, наредил в течение на трийсет дни градът да бъде украсен. Никой от жителите не похарчил за това нито грош от парите си — всичко било за сметка на царската хазна. Украсили града от хубаво по-хубаво, с украса, с каквато никога дотогава не бил украсяван, ударили тамбурите, засвирили заммурите, всички големци се хванали да потропват, всеки бил щедро дарен с богати дарове от царя, който раздал също на бедните и нещастните. Щедростта му заляла всички поданици на царството му, целия му народ. После царят извикал разказвачи и преписвачи и наредил да запишат от начало до край всичко, което му се било случило с жена му.