Хиляда нощ - Том II (Том II)

Написали го и го нарекли „Разкази за хилядата и една нощ“ — събрали се трийсет дебели книги, който той сложил в хазната си.

И заживял царят най-щастлив и най-сладък живот заедно с целия си народ, в благоденствие, радости, удоволствия и щастие. Аллах заменил мъката му с радост. Така живели, докато не дошъл онзи, който сладости прекъсва, близък от близък откъсва, домове разгражда, гробове съгражда, и те се преселили в лоното на всевишния Аллах — домовете им се изпепелили, дворците им се разрушили, други царе богатствата им наследили…

След време над земята им зацарувал цар умен и справедлив, проницателен и книголюбив. Той обичал преданията, особено за царе и султани. Намерил в хазната тази странна, вълнуваща и чудновата история, записана в трийсет книги, прочел първата книга, после — втората, и третата — та до края! Всяка следваща му харесвала повече от предната и така стигнал до края й. Възхитил се от преданията и разказите, от случките и поуките, от пословиците и спомените и наредил на хората си да я препишат и пръснат сред всички страни и народи. Така се пръснала вестта за нея и я нарекли „Чудните приказки от хиляда и една нощ“…

И с това свършва и за нас тази книга, пък само Аллах знае повече…

Всемогъщ е само онзи, който не се влияе от смените на времената и епохите, върху когото не се отразяват промените, който не се грижи за живот и съществуване и се отличава с това, че е по-съвършен от всичко друго. Молитви и мир за най-предания пратеник на неговото величие, най-съвършеното от неговите създания, нашия господар Мохамед, най-първия между вечно възхваляните, нему сме покорни пред бъдещия ни край! Хвала на Аллаха, раздаващ благоденствие, щедро даряващ с благата си царе и слуги! Молитви и мир за онзи, който е първи сред пророците, на неговия пречистен род и на най-добрите му следовници! И така излезе и на български език тази книга, събрала най-прекрасните повествования, чудесата на чудесата, най-изисканите разкази, притчи, случки и събития, разказваща за средните векове в ислямските страни, за нравите на техните народи, техните действия и обичаи. С една дума — една книга, която е дар за четене и удоволствие за четящия! Така, с помощта на Аллаха, тя бе завършена!

А’ашари — една десета част от Корана.

Аба — дълга горна шаячна дреха с оширочени рамене (за разлика от българската аба, чието название е от същия арабски корен).

Абдул Азиз бен Маруан(починал 704) — син на Маруан I от династията на Омеядите и брат на халиф Абдул Малик бен Маруан, управлявал Египет в течение на 20 години и въвел строг ред и законност. Воюва срещу Византия, в Мала Азия и Северна Африка.

Абдул Кадир ал-Джилани(1086–1167) — средновековен проповедник и мистик. Гробницата му е в Багдад.

Абдул Кудус — раб на Най-светия (едно от имената на Аллах).

Абдул Малик бен Маруан(646–715) — син на Маруан I от династията на Омеядите и брат на Абдул Малик бен Маруан. Халиф в Дамаск, завладял съвременна Сирия и Ирак, Хиджаз, Египет, воювал в Мала Азия и Северна Африка. Въвел арабския език като единствен свещен език за всички мюсюлмани. Отстранява от всички държавни постове немюсюлманите и пръв сече златни (динари) и сребърни (дирхами) монети.

Абдул Масих — роб на Месията (Иисус).

Абдул Рахман бен Алауан ал-Захид Хатим ал-Асам(починал 752) — един от първите иранско-ислямски шейхове в Хорасан, Персия.

Абдул Самад — раб на Вечния (едно от имената на Аллах).

Абдул Хасан — раб на Хубавия (едно от имената на Аллах).

Абдуллах — раб божи.

Абдуллах Абу Бакр ас-Садик(починал 634) — първи халиф след Мохамед, негов зет (женен за дъщеря му Аиша), започнал редактирането на Корана.

Абдуллах бен Кайс ал-Рукият(VII в.) — поет от бени тамим, бил известно време валия на Дамаск, известен с политико-историческия си епос, съдържащ разкази за събития от началото на исляма.

Абдуллах бен Шадад — родоначалник на кюрдска ислямска династия в Северен Иран и Армения, основана от сина му Мохамед, със столица Нахичеван, с 14 царе, царували между 951 и 1075 г.

Абдуллах ибн аз-Зубайр — внук на халифа Абдуллах Абу Бакр. Оспорва властта на първите халифи от династията на Омеядите. След смъртта на халиф Муауия през 680 г. се обявява за халиф, но е принуден да бяга в Мека, откъдето получава прозвището Търсещ защита от камъка, тоест от свещения камък, намиращ се в Мека.