Хиляда нощ - Том II (Том II)

Абрад — копринен плат на бяло и черно райе.

Абу ал-Айна — връх на образеца.

Абу Билал(V в.) — доислямски поет от Шарика (Шарджа) — княжество, сега част от Обединените арабски емирства.

Абу Джаафар ал-Мансур — абасидски халиф (754–775), основава град Багдад и го прави своя столица.

Абу Зурра ал-Гафари(починал 653) — един от първите сподвижници на Мохамед. Известен с ярък език и фанатична набожност, смятан за един от най-добрите разказвачи на хадиси.

Абу Кир — черен като смола; също : название на залив недалеч от Александрия, където е бил разбит флотът на адмирал Нелсън от Наполеон.

Абу Музаффар — победоносец.

Абу Муса ал-Ашари(починал 657) — кадия, съдил между Муауия и Али кой да стане халиф.

Абу Наср Бишр ал-Хафи(767–841) — суфит от Багдад, събрал около себе си кръжец от аскети.

Абу Нуас ал-Хасан бен Хани(762–813) — именит древноарабски поет, наречен „поет на виното“, приближен до двора на халифите в Багдад.

Абу Руейш — баща на перото (за писане); пероносец.

Абу Сир — вървящ, движещ се напред; също : название на древноегипетския град Осир-пер (града на Озирис).

Абу Суейд — баща на черничкия.

Абу Суфил(починал 652) — първоначално противник на пророка Мохамед, водил нескончаеми войни с него, но през 627 г. двамата се помиряват. От неговия род Бени Омея започва династията на Омеядите.

Абу Тамам(V в.) — арабски поет отпреди исляма.

Абу Ханифа ибн Сабит(699–767) — един от четиримата велики имами на сунитите, създал мазхаба на ханифитите, търсещ гъвкави формулировки между традиционните нрави и религиозните догми.

Абу Шамат — виж Ала ад-Дин Абу Шамат.

Абу Юсуф Яакуб(починал 828) — знаменит мюсюлмански законодател, ползвал се с голям престиж пред Харун ар-Рашид.

Абу Язид ал-Бустани — градинарят.

Абу Яхия — баща на живеещия.

Абул Абас — първи абасидски халиф (750–754), родоначалник на династията на Абасидите, основател на Багдадския халифат, по-голям брат на Мансур, праправнук на Абас, чичо на пророка Мохамед, който отначало е негов противник, но по-късно воюва на негова страна.

Абул Касим Сандалани — раб на Разделящия (лошото от доброто)

Абул Лейс(Самарканди) (починал 985) — известен факих, известен с прякора Индиеца.

Абул Хасан — носещ доброта, хубост.

Абул Хасан ад-Даррадж — баща на хубавеца, пъдпъдък.

Адам — името на първия мъж според Библията и Корана.

Аджиб ибн Хасиб — удивителен, чудесен, необикновен.

Аджлан Абу Наб — жилав, бързак.

Адим — един от синонимите на „кожа“; адама — смуглост, тъмен цвят на кожата; виж Адам.

Азан — призив за молитва от мюедзина.

Аздашир I — основател на персийската династия на Сасанидите (226–241).

Аздашир II — цар (379–383) от същата династия.

Азиз и Азиза — скъп и скъпа.

Азир — библейският пророк Ездра, извел евреите от Вавилонския плен.

Азрак — син.

Аиша(603–698) — съпруга на пророка Мохамед (от 620 г.) — наречена „майка на правоверните“, дъщеря на Абу Бакр.

Айдди бен Зейд(VI в.) — доислямски поет от племето бени тамим, християнизиран в Хира, придворен персийски поет, убит от цар Нуаман I през 587 г.

Айна — образец.

Айра — фалшива, изкуствена, притворна.

Айяс — средновековен град и пристанище в Киликия, на брега на Александретския залив.

Акаба — пристанище на Червено море, в днешна Южна Йордания.

Акариш — сводник.

Акбар — най-голям, най-велик.

Акил бен Абу Талиб(починал 664) — брат на халиф Али, отначало се борил срещу Мохамед, но впоследствие приел исляма, бил се на страната на Али.

Ала ад-Дин Абу Шамат — букв. възвисяване на религията; човекът с бенките.

Ал-Анбар — селище в Йемен на брега на Червено море.

Ал-Арбаа ад-Дарса — някогашен квартал в Диар Бакр.

Александър Двурогия — прозвище на Александър Македонски; виж също Искендер.

Алеп — град в Сирия.

Али — висок.

Али(600–661) — четвърти халиф, племенник и зет на Мохамед, женен за дъщеря му Фатима. Убит от свои, подмамени от неговия съперник Муауия. От неговата смърт води началото си разделянето на мюсюлманите на две основни секти: шиитите, смятани за негови поддръжници и непризнаващи други халифи след него, в противовес на сунитите, които са мнозинство в ислямския свят и признават всички следващи халифи.