Joro - Unknown

Джо погледна към брат си и поклати глава:

— Не, няма да ми пречиш.

Сам кимна.

Джо наистина се нуждаеше от присъствието му, само дето имаше проблем с изразяването на чувствата и желанията си. Ако ставаше дума да се извади и проучи предмет, лежащ на дъното на океана, покрит с морска тиня и следи от времето — Джо Конър беше подходящият човек. Но ако обектът дишаше и се движеше, ако имаше име и познаваше значението на думата «любов» — забравете за Джо Конър. Това не беше в неговата компетенция.

И все пак брат му щеше да остане още няколко дни. На Джо дори не му се наложи да го помоли да остане. Представи си какво би било, ако събере кураж да заговори, ако се опита да слезе от кораба, да стъпи на сушата и да се отправи към една врата.

Ако се опиташе да каже онова, за което си мислеше, за което мечтаеше…

* * *

Скай седеше до прозореца на спалнята, която продължаваше да дели със Саймън. Обичаше мъгливите нощи. Те я караха да се чувства сигурна и защитена. Вярваше, че мъглата прикрива греховете, осигурява на хората възможност да се скрият. Чувстваше се грешна и уплашена от дълго време и за нея мъглата винаги беше спасение.

Днес беше прекарала доста часове в ателието си. Беше работила. По някакъв начин течението се беше обърнало. Не разбираше как точно се беше случило, но разговорът с Каролайн сякаш беше отприщил нещо у нея. Отново се беше захванала с «Трите сестри». Искаше да предаде вярно начина, по който възприемаше себе си, Клий и Каролайн. Да покаже тяхната близост, но и тяхната дистанцираност. Беше се опитвала да го покаже по всякакъв начин — беше прибягвала, до абстрактни — форми, дори стигна до сюрреализъм. Беше направила солидна глинена маса, с която искаше да покаже, че понякога не знае къде свършва тя самата и откъде започват сестрите й. Един ден, когато беше особено ядосана, беше накъсала топката на три неоформени глинени парчета, за да покаже колко незрели в отношенията си са всъщност тя и сестрите й колко малко се познават.

Но след онази сутрин на плажа се беше появило нещо ново. Скай се беше захванала да извайва три жени, застанали в кръг. Те се държаха за ръце. Едната гледаше право напред, към центъра на кръга, другата гледаше вън от него, а третата — навътре.

Комбинацията й се стори интересна. Бяха три и две от тях винаги щяха да гледат в една посока, а третата — в различна. Откъдето и да ги погледнеше човек, щеше да е така: двете щяха да са свързани, а третата — отделена. Но кои щяха да са двете? И коя — третата?

Докато работеше, Скай се чувстваше малко по-самоуверена отпреди. Знаеше, че се бори. Че има нужда от тази връзка със сестрите си и че в същото време се опитва да се откъсне от кръга.

Винаги беше смятала, че основният й проблем идва от мисълта, че е била отхвърлена. Когато бащата на Джо беше нахлул в кухнята им, майка й предложила своя живот и този на Скай в замяна на живота на Каролайн. Красотата на дивия живот. С толкова много травмиращи случки, че човек да се чуди коя точно да избере като причина за стремежа си към смъртта.

През всичките тези години беше мислила, че само тя страда. Другите две бяха намерили начин да победят скръбта, да избягат от заклинанието й. Защо точно тя от трите? И трите бяха оцелели през изпитанията, на които ги беше подлагал баща им по време на лов, и трите бяха държали оръжие в ръцете си. Защо точно тя трябваше да направи онази непростима грешка? Да убие човек…

Никога не говореше за това. Не беше споделяла какво изпитва. Сестрите й и баща й до известна степен имаха представа за преживяното от нея, но не и майка й, нито пък съпругът й. Детайлите от онзи ден бяха прекалено ужасяващи, прекалено лични, за да иска да ги споделя с когото и да било.

Убий! Думата звучеше остро, кратко, грозно и неизбежно като куршум. Скай посегна зад, една книга на лавицата до прозореца и измъкна скритото шише водка. Напълни отново малката си кристална чашка и отпи.

Докато пиеше или беше пияна, тя се опитваше да не мисли за онзи лов, за пушката в ръцете си и за Андрю Локууд. Пиеше, за да се разтовари, да се почувства щастлива, да изпита тъга. Пиеше, защото й харесваше вкусът на алкохола, защото мразеше да се убиват животни, защото съпругът й обичаше грубия секс, защото в кошмарите си усещаше как змии пълзят под пода на палатката й, защото баща й беше престанал да я обича, защото мразеше «Лебедово езеро», защото тогава беше отишла в планината, защото беше сърдита на майка си, че е предложила нейния живот, за да спаси живота на Каролайн, защото беше убила човек…