Joro - Unknown

— Трябва да те е грижа — извика Каролайн и хвана ръцете на сестра си.

— Защо?

— Защото имаме нужда от теб. И защото толкова много те обичаме…

— Ти специално нямаш нужда от никого — изстреля на един дъх Скай и скочи на крака. — Ти си студена жена, Каролайн. Повдига ми се, като те слушам как нападаш татко!

— Не го нападам, аз…

— Би трябвало да го съжаляваш, задето не е могъл да продължи да рисува. Това за него е било равносилно на смърт, дори по-страшно от смъртта. Ти си егоистка! Непрекъснато ме караш да се чувствам зле! Преди малко се опитах да се извиня заради случая с Джо и какво стана? Пукаше ли ти изобщо?

— Скай! — възкликна Каролайн. Беше поразена.

— Толкова си могъща! Госпожица Идеална. Така те нарича Саймън и е прав. Съгласна съм с него.

— Успокой се — тихо каза Клий и докосна ръката й.

— Не съм идеална. Никога не съм казвала, че… — понечи да се защити Каролайн.

— Ти повече приличаш на татко. Какво като пия? Поне не съм безчувствена! Ти си толкова студенокръвна. Не можеш да приемеш дори едно просто извинение.

— Не ми дължиш никакво…

— Задължението няма нищо общо с това, което казвам. Чувствам се отвратително заради случилото се снощи. Ужасно! Но нима нещо трепна в теб? Голяма работа, че Джо е излязъл от живота ти! Какво като се е оттеглил? О, той много скоро ще разбере колко си студена! Изобщо не те е грижа! Прекалено си заета да живееш моя живот!

— Не искам да живея твоя живот — отвърна Каролайн.

— Само че се държиш така, сякаш искаш! През цялото време се опитваш да ме контролираш…

— Скай…

— Защо да не искаш? Аз все пак правя нещо. Аз се влюбих, аз се омъжих, а ти само се опитваш да ме разделиш със съпруга ми. Приличаш ми на ядосана светица. Разпръсваш светлина и благодат навсякъде около себе си. Аз убих Андрю Локууд, не ти, Каролайн. Ти държа ръката му, докато той умираше, ти ме изведе от гората. Но аз го убих!

— Скай — отново започна сестра й, като се стараеше гласът й да звучи спокойно. — Никога не съм казвала, че…

— Ядосай се, Каролайн. Хайде, излез от кожата си! Реагирай! Мили Боже! Не бъди толкова спокойна, толкова уравновесена. Не се страхувай да не ме разстроиш или засегнеш!

Каролайн не можеше нито да помръдне, нито да продума. Беше като парализирана от шока.

— И престани да се опитваш да вземеш живота ми в своите ръце, защото нямаш представа как аз чувствам нещата! — извика Скай и се затича по плажа.

_2 януари 1980 година_

Скъпи Джо,

Отдавна не съм получавала писмо от теб. Моля те, пиши ми. Липсваш ми. Обичам те.

К.

_30 април 1980 година_

Скъпа Каролайн,

Това е моето последно писмо до теб. Ти знаеше, нали? И въпреки това ми наговори всичките тези празни приказки за доверието, за приятелството, за нашите семейства, за любовта! През цялото време си знаела.

Била си там. Баща ми е умрял във вашата кухня. Вече знам цялата гадна история. Твоето семейство не е единственото, което се занимава с оръжия. Ти чу ли изстрела, К.? Гледаше ли го как умира?

Толкова е противно, че през цялото време си знаела и дума не си ми казала. Дали не си си мислела, че съм страхливец? Дали ти и сестрите ти не сте чели писмата ми и не сте се смели зад гърба ми? Или просто не си вярвала, че някога ще разбера истината?

Е, разбрах я.

Не ми пиши. Мразя те. Мразя твоя баща и тази проклета къща, наречена «Хълма на светулките»!

Джо Конър

_12 май 1980 година_

Скъпи Джо,

Моля те, недей да ме мразиш! Пазех тайната, защото не исках да те заболи. Баща ти дойде у дома — това го знаеше и преди. Знаех цялата истина, но — повярвай ми, Джо — не исках за нищо на света да изпиташ болка! Точно обратното!

Толкова съжалявам! Ако можех да върна времето назад, щях да го сторя. Моля те, моля те, не ме мрази! Не знаеш какво означава за мен приятелството ти. Ако не можеш вече да ме обичаш — ще го разбера. Но недей да ме мразиш. Аз съм само на шестнайсет години, а ти — на седемнайсет. Не мога да си представя какъв ад ще бъде животът ми, ако ме мразиш.

С обич, Каролайн.

P.S. Моля те, отговори ми, Джо. Ще ти кажа всичко, което искаш да научиш. Тук съм и винаги ще бъда.

> Петнадесета глава

Клий и Скай помагаха на Каролайн да разчисти след бала. Правеха това всяка година. Беше традиция, която никоя от тях не би пропуснала за нищо на света. Този път Скай с ужас очакваше да остане насаме със сестрите си — срамуваше се заради нещата, които наговори на Каролайн предния ден. Но когато влезе в хотела, Мишел я уведоми, че Каролайн се е обадила да каже, че е болна и че моли никой да не я безпокои. Въпреки това Скай тръгна към къщичката, в която живееше най-голямата й сестра. Тъкмо когато се канеше да почука на входната врата, зад гърба й изскочи Клий и извика: