Joro - Unknown

Сега обаче го изпитвам и знам, че през цялото време не съм бъркала в преценката си. Когато видя тези картини, когато погледна към тези момичета, все едно, че виждам своето отражение в огледало. Сякаш виждам себе си, потънала в мисли за теб. Влюбена съм в теб, Джо.

К.

> Четиринадесета глава

— Как можа, Каролайн! — възкликна Огъста.

Двете бяха в градината на «Хълма на светулките». Из соления морски въздух се носеше силен аромат на върбинка. Вълните се разбиваха с лек плясък в брега. В далечината, върху синята морска повърхност, се виждаше «Метеор». Водата блестеше под ярките лъчи на слънцето. Каролайн нямаше сили да гледа нататък. Обърна глава към майка си.

— Нямам представа за какво говориш, мамо. Сега Джо е мой приятел. Аз исках той да присъства на бала.

Огъста поклати глава. Беше облечена в дълга муселинена рокля, а на главата й имаше сламена шапка. Седеше на една пейка и пръстите й нервно си играеха с перлите на шията й. Наведе се и изскубна някакъв плевел от лехата с мащерка. После се зае да размества малката купчинка раковини до краката си.

— Да го поканиш на бала… — продължи. — Да го караш да се чувства като у дома си, при положение че семейството му носи отговорност за всички нещастия, които ни се струпаха на главите! Толкова много нещастия!

— Неговото семейство?

— Знаеш какво искам да кажа — сопна се Огъста и смъкна тъмните си очила, за да отправи наранен поглед към дъщеря си. — Майка му съблазни твоя баща. Толкова грозна постъпка! Страшно ме болеше от факта, че баща ти имаше извънбрачна връзка, скъпа. Тази любовна афера разби сърцето ми, а съпругът й се побърка. Наистина се побърка. Дойде тук, в нашата къща… — Тя спря, за да посочи към кухненската врата. — И се самоуби пред бедните ми дечица.

— Това се случи много отдавна, мамо — остро изрече Каролайн. — Спомняш ли си преди колко години?

— Няма значение преди колко години се е случило. Все още се съвземаме от шока. За малко да разтрогна брака си заради онази жена, Каролайн. После баща ти си внуши, че се налага да учи теб и сестрите ти да се защитавате, а накрая най-малката ти сестра уби човек. Насилието води след себе си насилие. Неговият баща сложи началото на този порочен кръг.

— Щом искаш да се връщаш толкова назад, нека поне бъдем обективни — началото го сложи татко. С това, че е имал любовница.

— Това няма да ни доведе до никъде.

— Трябва ли ние с Джо да плащаме за твоето минало?

— Притеснявам се за Скай — отвърна Огъста. — А сега се притеснявам и за неспособността ти да направиш точна преценка.

— Недей — троснато рече Каролайн.

— Ще бъдеш наранена — предсказа Огъста.

— Аз съм достатъчно силна, мамо.

— Знам. Всички разчитаме на твоята опора. Но може би повече, отколкото трябва. — Тя я потупа по коляното.

Как беше възможно хората да изпитват такива силни и противоречиви чувства? Когато Каролайн беше малка, често се улавяше, че мрази родителите си, дори сестрите си? И в същото време знаеше, че би дала живота си за тях?

Сега седеше до майка си и вдъхваше аромата на градински чай и розмарин, а майка й нежно галеше ръката й.

— Видях те да танцуваш с него — продължи Огъста, — преди да науча кой е.

— Наистина ли?

— Да. И си помислих… — Тя замълча.

— Какво си помисли?

— Помислих си: «Каролайн го направи!»

Каролайн затвори очи и обърна лице срещу вятъра.

— Какво си помисли, че съм направила?

— Че си се влюбила в опасен мъж — отвърна Огъста.

Дъщеря й поклати глава.

— Като баща ти. Както се случи с мен, а по-късно и със Скай… Видях мъжа, видях ви как се гледате. Видях колко висок и силен е той. И любовта в очите му.

Каролайн не смееше да помръдне. Огъста продължи:

— Може би това ме притеснява повече от всичко останало. Ти не се омъжи. Предпочете да останеш свободна. Да се чувстваш сигурна. Скъпа, не понасям мисълта, че нещо би могло да те нарани!

— Няма, мамо. Казах ти, че съм силна — повтори със свито гърло Каролайн. Вярно беше. Тя беше научила всички уроци. Беше останала дълго време свободна, защитена, силна и… сама. Майка й нямаше за какво да се притеснява. С Джо никога нямаше да бъдат заедно.

— Благодаря на бога! — подсмръкна Огъста. — Прощаваш ли ми, Каролайн?

— За какво?

— За снощи. Не заради чувството, а за поведението ми. За това, че загубих контрол…

— Беше шокирана — отвърна тихо Каролайн. «Прошката не е единственото и най-важното», беше казал Джо. Човек първо трябваше да погледне истината в очите. И да разбере. Тя стисна ръката на майка си, после я пусна.