Joro - Unknown

Скай стоеше на брега. Ветрецът развяваше черната й рокля и гъделичкаше босите й крака. Младата жена втренчено се взираше във водата. Една риба изскочи на повърхността и след секунди отново се гмурна, оставяйки концентрични кръгове след себе си. Скай се загледа в кръговете. Спомняше си една друга вечер, друг бряг, далеч на север от това място. Звездите бяха надвиснали ниско над хълмовете, а баща им ги беше зарязал гладни насред гората, за да ги накара да си осигурят сами храната. Скай беше подострила една пръчка и беше застанала на пост сред тръстиката. Жабата беше дебела. Момичето знаеше, че трябва да я убие. Баща й й беше показвал как се пали огън на открито и й беше обяснил, че да сготвиш жаба е същото като да сготвиш риба. Но за Скай не беше все едно. Огромната жаба имаше сънлив поглед и широка уста, която сякаш се усмихваше. Бледият й корем изпъкваше на лунната светлина. Когато я намушка с острата пръчка, тя се сгърчи и изквака. Макар да беше останала без сили от глад, Скай предпочете да си легне гладна. Беше убила животното напразно.

— И не за последен път — изрече гласно тя.

Над потока се спусна мъгла. Скай стъпи на ствола и разпери ръце, за да запази равновесие. До слуха й долитаха музиката и веселата глъчка на бала. Не беше проблем да си представи, че е на балет. По-точно — че самата тя взема участие в този балет. Застана на един крак, заклати се в такт с музиката, после вдигна бутилката с водка към устните си и отпи голяма глътка. Руска водка. Напълно подходяща за «Лебедово езеро» — балетът, който разиграваше в момента.

В клоните на дърветата проблясваха светулки. Скай отново отпи. Знаеше колко се тревожи за нея Каролайн, как се опитва да я предпази от пиенето, затова се беше погрижила да си донесе бутилката от къщи. Не искаше по-голямата й сестра да изпада в неудобното положение да й сервира алкохол.

От друга страна, не искаше никой да я види как надига шишето, затова се беше скрила в гората, танцуваше върху повален от бурите клон и си спомняше как баща им ги беше завел за пръв и последен път на балет. «Лебедово езеро». Умиращият лебед. Искаше й се да ги беше водил по-често на балет и по-рядко — на лов. Парадоксалното беше, че Скай всъщност мразеше «Лебедово езеро». В него имаше трагична красота, напомняше й за толкова много неща, които би искала да забрави.

— Дансингът е малко по-нагоре — чу се плътен мъжки глас.

Скай така се изненада, че за малко да падне във водата.

Бързо стъпи на твърда земя.

— Кой е? — извика нервно тя.

Един мъж излезе от сенките. Наблюдаваше я с удивително сините си очи. Беше висок, с бяла риза и страхотен тен. Стори й се опасен. Беше облечен като пират, но костюмът не му стоеше като карнавално, а като ежедневно облекло.

— Само не падай — подхвърли той.

— Стой настрана от мен!

— Добре.

Скай отново се покатери на клона. Водата беше на около два метра под краката й — ако непознатият приближеше, тя спокойно можеше да скочи. Тъмната вода щеше да се затвори над главата й, но тя щеше да задържи дъха си и да преплува до отсрещния бряг. Тъпият умиращ лебед! Спокойно би могла да изиграе ролята му. Изпитата водка беше замаяла главата й.

— Сядай долу — нареди й мъжът.

— Не се приближавай! — предупреди го отново тя. Да й помогне ли се опитваше? Или щеше да я сграбчи, да разкъса дрехите й и да запуши устата й с ръка, за да заглуши писъците й? Тази мисъл я накара да се обърне и да побегне. Кракът й се закачи за нещо, тя се препъна и политна.

Мъжът с два скока се озова до нея и я улови в мига, в който Скай залитна. Тя започна да се съпротивлява в прегръдките му. Пищеше, дереше го. Двамата едва се крепяха върху клона — отдавна да бяха паднали, ако непознатият не успяваше по някакво чудо да запазва равновесие.

— Махни се от мен! — извика Скай и ноктите й се забиха в лицето му.

— Скай…

— Ще те убия, кълна се! Не си мисли, че няма да го направя! — извика тя. Така ли й се беше сторило, или мъжът наистина беше изрекъл името й?

— Скай, седни. Всичко е наред — в безопасност си. Просто седни долу, за бога!

— Кой си ти, по дяволите?

Мъжът стисна ръцете й над лактите и я повдигна във въздуха. Тя беше изподрала лицето му и то кървеше. Скай трепереше неконтролируемо. Това лице й беше познато отнякъде. Не знаеше откъде, не познаваше мъжа, но имаше чувството, че вече го е виждала.

— Ще седнеш, нали? — повтори тихо той, после докосна едната си страна и се загледа в кръвта по пръстите си.

Главата на Скай клюмна. Гърлото я болеше от викане. Стомахът й се свиваше и тя повърна във водата. Не му вярваше, но нямаше друг избор, освен да му се подчини. Беше пила и нямаше сили да се съпротивлява. Отчаяно се нуждаеше от една глътка водка, но беше изпуснала шишето в потока. Мъжът й помогна да седне на дънера. Тялото й се затресе в ридания.