Joro - Unknown

— Научи теб — заяви Огъста.

Хю й беше изневерявал, беше я убеждавал, че не е в състояние да се владее, че всички мъже правят така. Но в същото време искаше да спести на дъщерите си тази и всяка друга болка.

— Мен ли? — учуди се Клий.

— Ти се омъжи за добър човек. Милият Питър. Но си единствената. Скай свърза живота си с един негодник, а Каролайн е сама.

Докато Огъста говореше, тя и Клий не преставаха да следят с поглед Каролайн, отпуснала се в прегръдките на красивия пират. Той имаше вид на човек, съчетаващ в себе си всички качества, от които Хю Ренуик беше предупреждавал дъщерите си да се пазят: беше висок и мъжествен, излъчваше сексуалност, а ръцете му обгръщаха тялото на Каролайн така, сякаш искаха да го подчинят и да го притежават. Но най-странното нещо, в което Огъста не можеше да повярва и което я караше още по-настойчиво да се заглежда в мъжа, беше изражението в очите му.

Нямаше съмнение — пиратът, който танцуваше с дъщеря й, имате вид на лудо влюбен.

Песента свърши. Каролайн отстъпи назад. Джо не помръдна от мястото си и не каза нищо. Искаше да я покани и за следващия танц, но това беше нейният хотел и нейният бал, и тя вероятно имаше куп задължения, с които трябваше да се справи. Освен това наоколо се навъртаха доста мъже, които очевидно също искаха да танцуват с домакинята. Само че Каролайн не помръдваше. Просто стоеше на мястото си, облечена в бялата рокля, която Джо помнеше от картината на баща й. Единственото, за което копнееше в този момент, бе да я отведе на брега на реката и да танцува с нея там, далеч от погледите на всички.

— Благодаря ти — каза най-сетне той.

— О! — отвърна Каролайн. — Беше ми приятно.

Джо впи поглед в нея. Колко странно! Вече не й беше ядосан. За пръв път от години насам можеше да мисли за Каролайн Ренуик, без враждата и озлоблението да се надигат в гърдите му. Точно обратното — беше обзет от непозната за него нежност. Толкова се изненада от това ново чувство, че отстъпи назад.

— Е? — погледна го Каролайн.

Оркестърът отново засвири. Хартиените фенери се полюшваха леко от полъха на вятъра. Джо се изкашля. Каролайн не откъсваше от него изпълнения си с очакване поглед. Беше донесъл нещо от кораба, за да й го покаже. Пръстите му силно стискаха предмета. Можеше да я покани да танцуват отново, да й го подаде, докато се поклащат в такт с музиката. Можеше да се опита да й разкаже какви чувства го обзеха, когато откри това нещо…

Някой го блъсна в гърба.

Зет й. Отрепката, която беше видял да пие заедно със Скай онази вечер в бара на хотела. Саймън се блъсна в Джо, после в Каролайн. От него се разнасяше миризма на алкохол и трева. Беше толкова зает да сваля момичето, с което танцуваше, че не обръщаше внимание на нищо друго — дори на своята непохватност.

— Оп! — възкликна сервитьорката, озовала се лице в лице с Каролайн.

— Къде е Скай? — обърна се Каролайн към Саймън, преструвайки се, че не забелязва момичето.

— Имаше нужда от разходка — отвърна той, а цигарата продължаваше да виси от устата му. Джо изпита желание да я натика дълбоко в гърлото му и да му заповяда веднага да отиде да намери жена си.

— Дора, ти не трябва ли да работиш? — попита Каролайн момичето, като едва прикриваше яростта си.

— Извинете — отвърна Дора и побърза да изчезне от дансинга.

— Тревожа се за Скай. — Каролайн отново говореше на Саймън. — Искам да отидем да я потърсим.

— Не съм й бавачка — измърмори зет й, а очите му не се откъсваха от задника на отдалечаващата се сервитьорка. — Нито пък ти.

— Това не означава, че не трябва да се грижиш за нея — намеси се Джо. — Особено когато сестра й те помоли.

— Кой, по дяволите… — избухна Саймън. Имаше вид на човек, готов да се бие. Беше противен и злонамерен и Джо лесно можеше да си представи как този мъж вдига ръка, за да удари Скай.

Джо спокойно застана между него и Каролайн.

— Искам само да я потърсим, Саймън — повтори напрегнато тя.

— Чудесно — троснато отвърна той, хвърли цигарата си на земята и тръгна, без дори да се погрижи да изгаси димящия фас. Каролайн хвърли извинителен поглед към Джо и последва зет си.

Джо се наведе, вдигна фаса и го смачка в един пепелник на бара. Проследи с поглед Каролайн, после тръгна в противоположната посока да търси Скай.

* * *

Прекършеният клон беше паднал над потока. Беше на това място от доста време. В клоните му се бяха оплели тънки пръчки, пера и тиня. Водите на потока се влачеха отдолу — мързеливи и черно-зеленикави. На едно място завиваха и се вливаха в река Кънектикът. На единия бряг имаше гъста борова гора, а другият беше покрит с тръстика, която шепнеше при всеки полъх на вятъра.