Joro - Unknown

— Виждаш ли? — попита през сълзи Скай. — Виждаш ли трите сестри?

— Виждам ги — кимна тя, опитвайки се да сдържи сълзите си. — На мен също ми харесва.

Думите на Каролайн сякаш пречупиха нещо у Скай. Тялото й се разтърси от ридания. Сви се на дивана, все още стискайки бутилката в ръка, а сестрите й седнаха от двете й страни и се притиснаха към нея.

Каролайн отново си помисли, че действително приличат на трите върха от скулптурата на Скай. Три отделни парчета глина, залепени едно за друго. Глината, която Джо изваждаше от дъното на океана, за да я изследва. Каролайн още по-силно прегърна Скай и Клий. Сестри. Три сестри. Сети се за първото обяснение, което Скай им беше дала за скулптурата — че е изваяла планина. Това също беше вярно.

Когато има три сестри, истината не можеше да бъде една.

Не беше ли пиенето на Скай всъщност аналог на непрестанните пътувания на Каролайн? Когато една от сестрите се чувстваше готова да каже истината, това не означаваше, че другите две са склонни да направят същото.

«Престанете да се криете» — помисли си Каролайн, докато ги прегръщаше.

* * *

Джо нямаше търпение да се върне към работата си.

— Ще приемеш ли предложението за преподавателско място в университета? — попита го Сам, докато се опитваше да намери десния крачол на водолазния си костюм.

— Едва ли — отвърна той и развеселено погледна към брат си.

— Защо не? — заинтересува се Сам и освободи единия си крак. Джо посегна и дръпна ципа, пристягащ глезена на брат му. Спомни си как го беше напъхвал в скиорски костюм, когато Сам беше малко момче.

— А трябва ли? Харесвам това, което правя. Фактът, че ти искаш да преподаваш в Йейл, не означава, че останалите също трябва да го искат.

Небето беше безоблачно, кръгозорът — безкраен. Джо пое дълбоко дъх и си помисли, че точно такъв иска да бъде животът му: чист, с безкрайни хоризонти. Само той, останките на потъналия кораб, океанът и морската кал.

— Трябва да пораснеш, братко — подхвърли снизходително Сам. — Изживяваш се като пират, а на две крачки от тук те очаква университет, пълен със студенти, които нямат търпение да научат нещо за тинята. Нали знаеш — дребните вкаменелости, които се откриват в скалните късове, тинята, разказваща приказки за праисторически времена… такива работи. Точно както ти самият спомена по време на лекцията си. Страхотно, приятел!

— Много благодаря — отвърна сухо Джо. Съблече бавно ризата и джинсите си и си сложи костюма от неопрен.

Сам му подаде един акваланг и след минута двамата братя бяха готови за гмуркане.

— Наистина го мисля, Джо — подхвърли Сам. — Твоето място е на сушата. Особено на това място от сушата. Близо до Блек Хол.

— Защото точно до Блек Хол?

— Сети се сам, идиот такъв!

Джо блъсна брат си зад борда. Сам падна във водата и замаха безпомощно с ръце, изненадан от неочакваната атака. Джо скочи след него в студената вода. Двамата братя смъкнаха маските над очите си. Сам намигна на Джо и се хвърли отгоре му с намерение да го потопи под водата. Брат му го отблъсна, после пое дълбоко въздух, опитвайки се да свикне с ледената вода. Беше свикнал да се гмурка в топли води и сега му беше трудно да се нагоди към климатичните условия на Нова Англия.

— Блек Хол — изръмжа той и изплю вода. — Мили Боже!

— Помисли си по въпроса — повтори Сам.

Налапаха накрайниците на кислородните тръби и се гмурнаха надълбоко.

Слънчевата светлина проникваше на доста голяма дълбочина, но за техните очи тъмнината настъпваше много по-рано. На дъното неясно се мяркаха останките на потъналия кораб. «Камбрия» приличаше на къс от морени, мъртва черна купчина от прогнили дъски. Трите мачти бяха прекършени, рейките им — заровени в пясъка.

Другите гмуркачи — членовете на екипажа на «Метеор» — се суетяха наоколо като пчели около кошер. Те влизаха в трюма на кораба през една дупка, пробита в дъното му, и излизаха, носейки дребни предмети.

Сам се спусна напред — нямаше търпение да влезе вътре, но Джо го спря с предупредително вдигане на ръка. Светлината на фенерчето падаше точно върху широко отворените очи на Сам зад водолазната маска и Джо се почувства задължен да го предпази. Прекомерният ентусиазъм на брат му му създаваше доста грижи.

И сега махна на Сам да изчака. Корабът беше прекалено опасен. Погледът на Сам показа несъгласие с решението на брат си, но Джо не отстъпи. Ядоса се, очите му заискриха заплашително. Сам изпухтя и се оттегли. Джо би предпочел да се зарадва на победата, но вместо това изпита чувство на вина, че го е разочаровал.