Joro - Unknown

Стомахът на Каролайн се сви от неприятно предчувствие. Какво ли щяха да заварят в къщата? Опита се да си внуши, че напразно се притеснява, че Скай е зряла жена, взела живота си в ръце. Дори направи усилие да повярва, че целта на посещението им не е заради най-малката им сестра.

Завариха Скай пияна.

Огъста бродираше. Личеше, че е разстроена. Саймън и Скай седяха един до друг на дивана и разглеждаха някакво списание. Тя едва държеше главата си изправена.

— Здрасти. — Каролайн се постара гласът и да прозвучи безгрижно.

Клий стоеше зад нея и мълчеше.

— Скай прекара целия ден в ателието си — неуверено изрече Огъста. Очите й бяха зачервени и гледаха уплашено.

Обърна поглед към най-малката си дъщеря, после побърза да отмести очите си встрани. На пода до краката на Скай имаше бутилка бира. Тя се наведе, взе бутилката и отпи, като гледаше Каролайн право в очите.

— Точно от това имаше нужда — намеси се Саймън.

— Това, от което имах нужда, беше ти, скъпи. Имах нужда от твоя голям… — прошепна жена му.

«Колко ли е пила?» — запита се Каролайн, докато слушаше как сестра й шепне на съпруга си. Беше й болно да гледа как красивата й сестра се унижава по този начин. Огъста се преструваше, че не чува думите на дъщеря си, но си личеше, че страда. Клий дишаше тежко, сякаш току-що беше изкачила тичешком някой хълм.

— Скай! — рязко изрече Каролайн.

Тя не й обърна внимание. Продължи да гъделичка Саймън и да му нашепва мръсни думички.

— Скай, престани! — извика Каролайн.

Лицето на сестра й се сгърчи така, сякаш й беше ударила плесница.

— Той е мой съпруг.

— В такъв случай му дължиш уважение, както и на нас. Изчакай да останете насаме, за да му кажеш това, което искаш. — Тя така бързо изстреля тези думи, че чак се изненада от самата себе си. Това ли означаваше човек да бъде откровен?

Клий стисна ръката й.

Скай се изчерви.

— Господи! — възкликна Саймън и напусна стаята.

На лицето на Огъста се изписа облекчение. Каролайн наблюдаваше майка си, забеляза как устните й се отпуснаха, а пръстите й престанаха да си играят нервно с перления наниз на шията.

— Намери си мъж — измърмори мрачно Скай.

— Ставаш цинична, когато се напиеш — отбеляза Каролайн.

— Какво точно си правила днес в ателието си? — попита Клий, опитвайки се да възстанови добрия тон.

Настъпи тежко мълчание. Затишие пред буря. Каролайн и Скай се гледаха враждебно. Хомър зарови влажната си муцуна в лицето на Скай и тя изненадано отметна глава назад. Това прекъсване, изглежда, я накара да забрави за остро разменените реплики.

— Какво? — обърна се тя към Клий.

— Какво си започнала да правиш днес? — припомни й въпроса Каролайн. — Мама каза, че цял ден си била в ателието си.

— Правех това — отвърна Скай и посочи към парче глина, поставено на масата до стъклената ваза, пълна с лилиуми, рози, клонки орлови нокти, делфиниуми и мента.

Купчината глина имаше формата на нагъната планинска верига. Стилът на Скай не беше абстрактен. Човешките фигури, които извайваше, бяха наситени с чувство и живот. Тя изпълваше скулптурите си с копнеж. Обикновено пресъздаваше образите на жени, известни със своята страст и своя плам: Жана д'Арк, Сафо, Лена Хорн, Амелия Ърхарт.

— Какво е това? — попита Каролайн и коленичи пред масичката, за да огледа по-добре творението на сестра си.

Клий коленичи до нея.

— Редхоук — с горчивина отвърна Скай. — Не виждаш ли трите върха?

— Не — възрази Клий и я погледна право в очите. — Не е Редхоук, нещо друго е, нали?

Скай кимна нещастно, а очите й се наляха със сълзи.

— О, планината! — възкликна Огъста. — Толкова самотна се чувствах, когато навремето ходехте там! Но исках моите момичета да прекарват повече време с баща си…

— Не е Редхоук? — Каролайн с любопитство изгледа най-малката си сестра. Чудеше се дали в резултат на пиенето Скай няма да може да твори.

Скай поклати глава. Вече не се опитваше да сдържа сълзите си. Посегна към бирата си, но не пи, само стисна гърлото на бутилката така, че кокалчетата на пръстите й побеляха.

— Това са три сестри — прошепна тя.

— Ние? — тихо попита Каролайн. Беше шокирана, но се опита да прикрие разочарованието си.

Скай кимна:

— Да. Аз, ти и Клий.

— Харесва ми! — заяви Клий.

Каролайн обърна очи към безформената купчинка глина. Изваяната форма изглеждаше примитивна и имаше незавършен вид — сякаш бе направена от дете. Наистина се виждаха три върха: бяха свързани, но в същото време — разделени. Допираха се в основата си, а нагоре се отделяха един от друг и всеки беше наклонен в различна посока. В скулптурата нямаше и следа от таланта и отличната техника на Скай, но докато я гледаше, Каролайн почувства силно вълнение.