Joro - Unknown

— Да. Беше оставил онази своя картина в музея на университета и ние всички трябваше да присъстваме, облечени в официални рокли, и да пием чай с членовете на управителния съвет. А пък мама каза на сервитьора да налее шери в чая й.

— Тогава тя се държа изключително екстравагантно, за да не забележат колко страда.

— Толкова мразеше да прави подобни неща без татко!

— Да не говорим за това — предложи Клий.

Каролайн зави надясно по Йорк Стрийт. Минаха покрай сградите на колежите в Йейл — огромни постройки от гранит с порти от ковано желязо, и паркираха на ъгъла на Проспект и Гроув. Двете сестри поеха по алеята, отвеждаща към Кроуфърд Хол.

Гранитните стъпала ги отведоха до арковидното фоайе, изпълнено със студенти последен курс и слушатели. Лекцията на Джо беше една от включените в популярната серия лекции, свързани с мореплаването, и предварително беше публикувана в местните вестници, както и в «Ню Йорк Таймс». Хората се насочваха към аудиторията.

Сам ги видя и им махна. Седеше на втория ред и беше запазил едно място за Каролайн.

— Това е сестра ми Клий — представи я тя.

Сам помоли седящите на същия ред да се разместят така, че да се освободи още едно място и за Клий. Накрая всички се настаниха. Каролайн седна между сестра си и Сам. Той беше с панталони в цвят каки и памучна риза с вратовръзка. Косата му беше сресана, но въпреки това продължаваше да пада в очите му. На банката пред него стоеше отворен бележник, сякаш Сам възнамеряваше да си води записки.

Доктор Джоузеф Конър се изкачи на подиума и зае мястото си зад катедрата. Носеше кафяво сако от туид, бяла риза и раирана вратовръзка. Държеше се свободно и непринудено — като млад сексапилен университетски преподавател. Той се изкашля и се опря на катедрата. Огледа залата. Имаше вид на човек, който безброй пъти е изнасял лекции пред такава многобройна аудитория.

Заговори за прекосяване на морета на борда на «Метеор», за гмуркане в дълбините в търсене на изчезнали съкровища, за изследване на дъното на океана. Обясни как климатът и морското ниво се влияят от изменения в миналото, как се прави разрез на седиментните слоеве. Дори беше донесъл цилиндри, съдържащи сивкава тиня, която палеонтологът на кораба беше датирал след изследване на съдържащите се в нея микроскопични вкаменелости.

— Изследването на скалните слоеве и на наносите ни позволява да се върнем трийсет и пет милиона години назад, докато работата на борда на кораб като «Камбрия» ни дава поглед върху последните двеста години — обясни Джо.

Разясни връзката между неговата наука, археологията и геологията, как за него е еднакво интересно да изследва морското дъно и поведението на хората — съвременници на откритите останки. По даден сигнал лампите угаснаха и Джо започна да прожектира диапозитиви.

— Обектът на последните ни изследвания е чудесен пример за това — каза той. — «Камбрия» е била английска баркантина. Трюмовете й били пълни с кралско злато. Потънала е през 1769 година по време на силна буря и целият екипаж е загинал, включително капитанът, както и жената, влюбила се в него.

На екрана се появи тримачтов кораб. Беше същата картина, която Каролайн беше видяла окачена на стената в салона на «Метеор». Джо натисна един бутон и корабът бе заменен от купчина златни монети и няколко покрити с раковини и водорасли стари оръдия. Следващо щракване и пред очите на присъстващите се появи страница от дневника на Клариса.

— Любовницата на капитана е била съпруга и майка. Когато се е качила на борда на «Камбрия», тя е изоставила малката си дъщеричка — продължи Джо. — Детето си е водило дневник — наскоро се сдобих с копие от него.

— Дневникът, който ти даде Марипат! — прошепна удивено Клий. Каролайн кимна, без да откъсва поглед от Джо.

— Това ни дава възможност да погледнем на нещата от друг ъгъл — каза той. — Историята на земята може би е най-точно запечатана на дъното на океана. Едва ли има друго нещо, което да ни дава толкова сведения за миналото. Освен дневникът на едно малко момиченце, останало без майка. Той е изключително акуратен от историческа гледна точка и изключително достоверен. Докато е изливало скръбта си върху страниците, детето, не е и подозирало, че след векове някой ще чете най-съкровените му мисли. Клариса много ни помогна да възстановим историята на предметите, открити в останките на кораба. Дневникът ми беше предоставен от същото лице, от което преди много години чух за пръв път за «Камбри» — продължи Джо и страните на Каролайн пламнаха. — Нашите лични истории се преплетоха. Може да се каже, че известно време двамата бяхме близки приятели, после нещата се промениха и ние се превърнахме във врагове. Но всичко се променя. Дори истината, или по-скоро — начинът, по който я възприемаме и тълкуваме в хода на времето. Този извод е изключително важен — той е валиден и по отношение на откритото съкровище.