Joro - Unknown

Слава богу, страховете ми се оказаха напразни. Мама се прибра невредима у дома. Когато я попитах къде е била, тя ме изгледа странно. Отвърна ми, че жените имали тайни — също като момиченцата — и че понякога тя изпитвала нужда да остане за малко насаме с тези свои тайни, които я карали да се чувства добре. Колко смешно! Мама изглеждаше щастлива, докато ми говореше тези неща. Аз също бих била щастлива на нейно място.

_18 август_

Мама отново изчезна! Сега това ми се струва вълнуващо. Прилича ми на игра. Тя си има тайно място! Къде би могло да бъде то? Нямали да е страхотно, ако се окаже, че е някое от моите тайни места? Чакай да си помисля: аз се усамотявам в Лайтнинг Рок — най-големия гранитен блок на север. Също и блатата в южната част на брега — там, където открихме кита в началото на лятото. Освен това се крия в горската пустош, из поляните, на върха на фара. Дали да оставя мама да запази тайната си, или да се опитам да я проследя?

_20 август_

Капитан Торн — капитанът на «Камбрия» — ни посети. Донесе ни китова мас и лавандула. Не го харесвам.

_22 август_

Ветровито е. Отидох до навеса за лодки, за да си поиграя там, и видях мама да разговаря с капитан Торн. Не го харесвам. Той е англичанин и говори по странен начин, което пък кара татко да се смее. Мама ме накара да се закълна, че няма да кажа на татко за срещата й с капитана. На път за вкъщи открихме един омар във водораслите край брега и го взехме. Мама го сготви за татко, а той ми даде щипците. Все още не съм открила тайното място на мама.

Дишането на Каролайн се учести. Клариса беше открила тайното място на майка си и не беше разбрала. Капитан Торн е бил тайната, която майка й ревниво е пазела, но Клариса е била толкова невинна, че не го е осъзнала. Това й напомняше за безбройните случаи, в които Хю беше далеч от дома — с майката на Джо или с друга жена — и тя си мислеше, че баща й отсъства, защото е отишъл някъде да рисува.

_24 август_

Днес покрай брега минаха няколко делфина, а непосредствено след тях — един кит. Исках да поплувам с тях, но мама не ми разреши. Седеше притихнала на пясъка — не бях я виждала толкова тъжна от седмици. Малките на чайките кряскаха, молейки майките си за храна, и моята майка се разплака. Попитах я: «Какво става, мамо?». Обикновено звуците, които издаваха малките птички, ни разсмиваха. Но мама ми каза да бъда добро момиче и да се грижа за себе си, каквото и да се случи. Обясни ми, че когато майките не са наблизо, за да се грижат за малките си, те искат поне да са сигурни, че техните дечица ще оцелеят.

_29 август_

Не мога да повярвам! Мама я няма! Капитан Торн я взел на «Камбрия» и корабът потънал около рифа Мунстоун! Мили боже, върни ми мама!

Каролайн прехапа устни, четейки тези ужасни редове. Бедното момиченце. Майка му го беше изоставила и заради какво? За да загине заедно с любовника си в морето по време на буря? Клариса беше оставена да се оправя сама, без да разчита на помощта на хората, които би трябвало да я защитават и да се грижат за нея. И още по-лошо — беше загубила майка си, която много беше обичала.

Един козодой се обади откъм блатата. Чуха се чайки. Зацвърчаха и други птички, но гласът на козодоя се открояваше сред останалите и не можеше да бъде сбъркан с друго — кънтеше в нощта и я връщаше към едно по-близко минало. Редхоук, планинската пътека, покрита със златисти есенни листа — мястото, където беше започнала да губи баща си.

Безжичният телефон, който беше сложила до себе си, иззвъня. Каролайн втренчено погледна към него. Първата й мисъл беше за Скай.

— Ало?

— Здравей. Обажда се Джо.

— Здравей — отвърна Каролайн и потръпна, макар че нощта беше топла. Хвана телефона с две ръце и се зачуди как ли изглежда морето тази вечер.

— Добре ли си? — попита той. — Снощи беше много разстроена.

— Чувствам се чудесно — отвърна тя.

— Съмнявам се — рече Джо. — Но за съжаление не можеш да повлияеш на онова, което сестра ти прави.

— Така ми каза и снощи. Ти, а също и Сам.

— Той най-добре знае — прекалено дълго време ме е гледал как се наливам с алкохол.

— Сам е добро хлапе.

От другата страна на линията се чу звук — нещо средно между смях и сумтене:

— Той определено е човек с характер.

Каролайн се усмихна. Приятно й беше да наблюдава двамата братя, когато бяха заедно, и й харесваше, че всеки път, когато станеше дума за Сам, в гласа на Джо се долавяше нежност. Дъхът на Джо се чуваше в слушалката. Каролайн затвори очи. Лекият морски ветрец разроши косите й. Онова, за което винаги си беше мечтала, бе да има приятел. Защо всичко трябваше да е толкова трудно?