Joro - Unknown

Освен това Огъста знаеше, че има прекрасна фигура. Арлекинът беше висок и грациозен — точно като нея, и тя беше сигурна, че ще изглежда зашеметяващо в карирания костюм. Щеше да е забавно, интересно и атрактивно.

Единственият проблем беше, че Хю беше ненавиждал Пикасо.

Като художник съпругът й не можеше да не оцени по достойнство гения на именития испанец и да не се възхищава на творбите му. Но нима имаше човек, който да не го правеше? Кой би си позволил да гледа с пренебрежение на мъжа, дръзнал сам да преобърне представите на хората през цял един век? Майсторът на четката, създателя на кубизма? Човекът, който поглеждаше едно лице в анфас и виждаше профил?

Всъщност Хю завиждаше на Пикасо за живота му. За Хю Ренуик Пабло Пикасо беше просто «Пабло» — равен нему. И понеже за англичаните Пабло е Пол, в тесен кръг Хю обичаше да говори за Пикасо като за Пол. Да го нарича Пабло или още по-лошо — Пикасо, означаваше да се принизи пред един арогантен испанец.

Да, Хю безумно завиждаше на Пикасо — за жените, за обожанието, за славата, за Южна Франция, за борбата с бикове, за легендата, в която се бе превърнал. Хю също бе получил жени, обожание и слава, но бреговата ивица на Нова Англия не можеше да се равнява с Ривиерата, а поради липса на корида, той се занимаваше с други спортове, свързани с проливането на кръв.

Само че ловът и риболовът бяха нещо съвсем различно, а и Хемингуей, когото Хю лично познаваше и към когото се обръщаше свойски с «папа», вече беше превърнал тези две занимания в своя запазена марка. Хю водеше момичетата на лов, а Папа му се смееше. Дъщерите не бяха синове, когато ставаше въпрос за ловуване. Особено пък ако тези дъщери бяха толкова чувствителни и животът им беше нанесъл такъв силен удар.

Хю изобщо не беше толкова силен, за колкото се смяташе. Имаше любовници, убиваше животни, опитваше се да живее като Пикасо. Но когато дъщерите му бяха засегнати, той просто рухна. Беше потърсил забрава в пиенето и накрая напусна този свят. И Огъста.

Доктор Хендерсън можеше да каже, че костюмът на Огъста подсказва неосъзната враждебност към покойния й съпруг. Нейният любим, но неверен съпруг.

Огъста шиеше и си представяше как би реагирал Хю, ако можеше да види костюма й. Беше обичала силно съпруга си. С всеки изминал ден й липсваше все повече. Признаваше пред себе си, че е по-лесно да го обича сега, когато вече не е между живите — грубата действителност не се натрапваше толкова рязко и толкова често.

Огъста беше ревнива жена. Ревнуваше Хю не само от другите жени, но и от собствените си дъщери. Господ да й е на помощ! Сети се как се беше чувствала, докато гледаше как съпругът й рисува портрета на Каролайн.

Вратата на кухнята хлопна. Огъста вдигна поглед и видя Скай и Саймън да влизат.

— Здравейте, скъпи — поздрави ги тя. В мига, в който погледна Скай, й стана ясно, че дъщеря й е пила. Очите й бяха зачервени, косата — разрошена. Беше пет следобед, а момичето изглеждаше така, сякаш току-що се беше измъкнало от леглото. Лицето й беше мрачно, а погледът й — разкаян. Сърцето на майката се сви.

— Къде ходихте снощи? — попита тя.

— Останахме в бара на Каролайн — отвърна Саймън. — Няколко наши приятели от Ийст Вилидж са отседнали в хотела и се видяхме с тях.

— Скай, да ти дам ли от хладилника нещо за пиене?

Тя кимна. Огъста се отправи към зимната градина. Напълни една кристална гарафа с леденостудена вода. С изненада установи, че ръцете й треперят. Сложи три аспирина в малка керамична купичка, постави всичко на една табла и се върна на остъклената тераса.

— Толкова съм жадна! — възкликна Скай, напълни си голяма чаша с вода и я пресуши на един дъх. После отново си наля и я изпи заедно с аспирините.

— Какво стана снощи? — попита с треперещ глас Огъста. — Мисля, че беше решила да не пиеш.

— Да, и го направих — не сложих капка в устата си цяла седмица. Но всичко изглежда толкова безсмислено… — Скай направи опит да се засмее.

— Безсмислено, ах… Моята красива малка екзистенциалистка! Какво ще кажеш да започнем да дискутираме Камю? — шеговито подхвърли Саймън и спокойно запали цигара.

— Само ако преди това приготвиш няколко мартинита — отвърна тя. — Мамо, ще изпиеш едно, нали?

— Ами, да — предпазливо рече Огъста. — Само не съм сигурна дали ти трябва да пиеш.

— Мамо, да не искаш да се превърна в една от онези свети въздържателки? Та ние ги мразим! — Скай поклати глава.

— Лично аз смятам, че най-добрият вариант е умереността — каза Огъста. — Но сестрите ти имат изключително категорично мнение по този въпрос. Според тях ти трябва да спреш да пиеш.