Joro - Unknown

— Аз?

— Ами да. Сигурен съм, че го знаеш. Каквото и да се е случило между вас, сигурно много го е наранило. Смятам, че близостта на «Камбрия» до теб доста е наклонило везните в полза на тази спасителна операция.

— Много го е наранило — повтори Каролайн.

— Да. Честно казано, изненадан съм, че вечеряме в твоя ресторант. Няма никакви признаци на враждебност. Но самото име «Ренуик»…

— Кара сърцата на пиратите да примират от ужас — засмя се Каролайн.

— Именно — отвърна сериозно той.

— Това значи ли, че брат ти няма да дойде тук тази вечер? — попита тя.

— Напротив, ще дойде.

* * *

Каролайн не беше сигурна какво точно изпита, когато видя Джо Конър да паркира пикапа си пред хотела. Той слезе от колата, протегна се и мускулите на загорелите му ръце се стегнаха и отпуснаха под карираната му риза. После напъха ризата си в джинсите и това движение разкри плоския му корем и яките му гърди. Беше висок и красив и тя си припомни целувката им. Лицето й пламна.

Мислеше си за казаното от Сам. Той беше споменал, че тя не е «гадна» и «отвратителна», а също и че нещо, направено от нея в миналото, жестоко е наранило брат му. Според него беше странно, че Джо няма нищо против да вечеря в нейния ресторант. Тя се напрегна.

Джо се спря във фоайето. Стоеше разкрачен, с ръце, пъхнати в джобовете.

— Здравей, Джо — каза Каролайн.

— Здрасти. — Гледаше я така, сякаш беше изненадан, че я среща отново. — Дотолкова късно ли работиш?

— Аз съм собственичката — отвърна тя. — Тук съм през по-голямата част от времето.

— Също като да си капитан на някой кораб — отбеляза той и направи опит да се усмихне. — Вечно на пост.

— Масата ти е готова и те очаква — уведоми го и го поведе по коридора.

Всички си поръчаха пържоли и салати, макар ресторантът на Ренуик да се славеше предимно с морските си специалитети. Джо наблюдаваше членовете на екипажа си. Мъжете се наливаха с бира, дъвчеха телешко печено, разказваха си моряшки истории, а гостите, принадлежащи към артистичните кръгове, ги слушаха и ги гледаха с отвращение и неприязън. На два пъти се наложи да направи забележка на подчинените си да говорят по-тихо и да внимават с нецензурните изрази.

Беше се надявал, че Каролайн няма да е в хотела, но сега, след като вече я беше видял, просто не можеше да престане да я търси с поглед. Цялото му внимание беше съсредоточено върху вратата на кухнята. Тя се беше мярнала два пъти — слаба и елегантна в дългата си черна рокля. И двата пъти беше надникнала в залата и погледът й се бе спирал на голямата маса, на която седяха Джо и екипажът му — може би заради шума, който вдигаха. Сам започна да разказва надълго и нашироко за патилата си, свързани с издействането на доста голяма сума за изследователски цели от Националната фондация за подкрепа на научните изследвания, а Дан през цялото време го прекъсваше с подробности около проститутките на остров Фиджи. Джо не ги слушаше. Очите му бяха приковани във вратата.

След като се нахраниха, се прехвърлиха в бара. Няколко художници от Ню Йорк ги поканиха на масата си. Започнаха да сравняват татуировките си. Художниците бяха заложили на цветята, пеперудките и бодливата тел, а моряците — на женските имена, инициалите на кораби и сатанинските символи. Изпи се още бира. Някои от момчетата преминаха на твърд алкохол. Джо си спомни времето, когато не се откъсваше от чашката, почти усещаше преминаването на парещата течност през гърлото си. Забеляза как Сам надига чашата и осъзна, че никога не беше пил заедно с брат си.

Измъкна се от бара, без да се обажда на никого. Свежият въздух навън му подейства ободряващо. Висенето в баровете отдавна не беше сред любимите му развлечения. Освен това имаше опасност да провокира връщането към старите слабости. Прекарвайки по-голямата част от времето си в морето, той рядко ходеше на сбирките на Анонимните алкохолици. Затова се контролираше сам, като отбягваше кръчмите.

Вдъхна дълбоко от свежия въздух, наситен с аромат на мащерка и върбинка. Тази миризма му напомняше за Гърция. Лятната вечер беше топла, ветрецът — лек и галещ. Кръчмата беше ярко осветена и шумна. Струваше му се, че не е участник в действието, а просто страничен наблюдател. Зърна Каролайн през стъклото на прозореца. Тя влезе в бара и се огледа. Джо се зачуди кого ли търси. Може би него? За частица от секундата ароматът на билки сякаш стана по-силен, зашеметяващ.

Пред сградата спря старо порше. От него слязоха мъж и жена. Те се притиснаха един към друг, целунаха се продължително и страстно, после се разделиха и със смях се отправиха към входа. Влязоха в бара и си поръчаха напитки. Момичето беше красиво — дребно и стройно. Доста приличаше на Каролайн, само че беше русо. Когато вдигна чашата, за да се чукне с кавалера си, Каролайн застана между двамата. Джо побърза да се върне в бара, обзет от любопитство.