Joro - Unknown

— Ето — рече накрая той.

Скицата беше прекрасна. Стилът на Саймън беше пестелив, линиите — прости и изчистени. Тялото беше нарисувано в хоризонтално положение, косата падаше като водопад надолу, клепачите бяха спокойно отпуснати. Беше нарисувал Скай мъртва и положена в гроб.

— Твоето оставане тук е истинско самоубийство — прошепна той. — Тук си като в затвор — откъсната от света и от източниците ти на вдъхновение.

— Нуждая се от помощ — промълви тя.

— Имаш нужда да твориш — възрази съпругът й. — Твоята дарба е и твоя съдба. Не хаби усилията си да се приспособяваш към света. Пресъздай чувствата, си чрез глината, иначе просто ще се задушиш. Ела с мен. Още сега. Да се махнем от това проклето място.

— Не мога.

— Можеш. — Саймън я хвана за ръката. — Направи го. Двамата се нуждаем един от друг. Винаги е било така, нали? — Очите му страстно я изгаряха.

Скай кимна. В думите му имаше голяма доза истина. Скицата му беше предзнаменование на онова, което предстоеше да й се случи и което я ужасяваше. Нямаше да издържи дълго в тази болница. Щеше да се опита сама да се справи с проблема с пиенето.

Саймън протегна ръце към нея и в мига, в който се отпусна в прегръдката му, осъзна, че предава сестрите си. Как успяваше Каролайн? Тя никога не правеше компромиси в името на любовта. Да, но Каролайн продължаваше да е сама. Баща им ги беше научил да бъдат предпазливи, а майка им с личния си пример им беше показала, че могат да жертват всичко в името на любимия мъж.

Скай пое ръката на Саймън и двамата заедно излязоха от градината.

* * *

Клий тъкмо зареждаше пералнята, когато телефонът иззвъня. Тя сила прах във ваничката и се втурна да вдигне слушалката.

— Ало? — задъхано изрече.

— Клий, аз съм — Каролайн.

— Какво се е случило?

— Скай е напуснала болницата. Просто си е тръгнала, без да уведоми никого.

— Къде е в момента? — Почувства, че я побиват ледени тръпки.

— Не знам. Отбих се да я видя и не я открих в стаята й. Никой не я е видял да излиза…

— О, Каролайн. — Клий усети паниката в гласа на сестра си. Влиянието им над Скай беше толкова слабо!

В слушалката се чу сигнал, предупреждаващ, че я търсят на другата линия.

— Изчакай секунда — каза Клий. — Някой ме търси. Може да е тя. — Превключи на втора линия. — Ало?

— Скъпа — каза Огъста.

— Мамо, затвори. Аз ще те набера. — Сърцето й биеше лудо. — Да си се чувала със Скай?

— Да съм се чувала с нея ли? Тя си е в стаята в момента. Писнало й да стои в болницата и решила да се прибере у дома — там, където и е мястото. И Саймън е тук. Слушай, трябва да обсъдим въпроса за костюмите ни.

— За костюмите? Каролайн ме чака на другата линия. Изчакай да й кажа за Скай, че ще полудее от притеснение.

Клий превключи за пореден път и каза:

— Тя е при мама. Жива и здрава.

— Какво се е случило? Защо е напуснала болницата? Ако онзи идиот Саймън се опитва да й влияе, ще го убия! Тя ли е на другата линия? Кажи й, че искам да говоря с нея. Можеш ли да ни свържеш?

— Не е Скай, мама е. Ще приключа набързо с нея. Само изчакай и след минута ще ти звънна, за да те запозная с подробностите.

— По дяволите! — въздъхна Каролайн и затвори.

— Говорих с Каролайн, мамо — каза Клий с тона, който пазеше специално за майка си.

— Прекрасно — възкликна тя. — Трябва да го кажа и на нея — вече реших като каква ще се преоблека за Бала на светулките!

— За бала ли? — попита дъщеря й и смръщи вежди. — Първо ми кажи какво става със Скай, мамо! Двете с Каролайн сме толкова разтревожени за нея!

— Много се радвам, че помежду ви съществува такава близост, момичетата ми! — гордо рече Огъста. — И съм ужасно благодарна. Знаеш ли каква късметлийка си, че имаш сестри? Някога казвала ли съм ти колко съм си мечтала за сестри? Особено когато бях момиченце и си играех съвсем сама с куклите си? Толкова тъжна бях…

— Да, мамо, казвала си ми, но…

— Слушай, скъпа. За бала. Ще се облека в нещо, което да напомня за розовия период на Пикасо. По-точно, ще бъда облечена като Арлекин. Всички ще очакват да представя идея, взета от картина на баща ти — смятат го за сто процента сигурно — но аз ще ги изненадам! Ще бъде такава изненада!

— Арлекин — въздъхна Клий.

— Много лекомислено ли ти се вижда? — попита Огъста. — Прекалено игриво за жена на моята възраст? Но пък като си помислиш само — никой няма да очаква съпругата на гениалния Хю Ренуик да се облече като персонаж на Пикасо! И като Арлекин при това!

— Идеята е страхотна — рече Клий.