Joro - Unknown

— Това беше отдавна — хладно изрече той.

Сам се засмя:

— Да, но продължаваш да говориш и да се държиш като местен жител — толкова си рязък и своенравен! Ще ти се да си един от онези затлъстели приятелчета от Флорида, които се разхождат по брега и ловят риба на кораловите рифове, но забрави! Ти си северняк!

— Северняк, а? — изсумтя Джо. Никой не го познаваше по-добре от Сам и никой друг не си позволяваше да му говори по този начин.

— И Каролайн ли те възприема така? — попита през смях Сам.

— Каролайн ли? — попита стреснато той.

— Да. Да си призная, малко бях изненадан да те видя заедно с нея. Тя все пак е Ренуик, а знам какво е отношението ти към всички тях и към стареца, който…

— Трябваше да довършим нещо — прекъсна го Джо и сви устни. — И го сторихме.

— На мен ми изглежда приятна — продължи Сам. — Като ви слушах с мама как говорите за тях, израснах с представата, че всички членове на семейство Ренуик са отвратителни. Същински дяволи.

— Тя не е отвратителна — отвърна замислено Джо. — Просто е дъщеря на не когото трябва.

— Щом като отношението ти към хората се определя от това кои са бащите им, какво ще кажеш за мен, тогава? — попита Сам.

Джо се наведе над компютъра и натисна бутона за увеличаване на файла, за да разгледа по-отблизо картата на залива, после отвори друг сайт, където беше отбелязана температурата на водата. Устата му беше пресъхнала. Никога не се беше разбирал с пастрока си. Сам го знаеше и използваше момента, за да повдигне темата, която брат му упорито избягваше.

— Забрави — отсече Джо.

— Просто имам чувството, че снощи се появих в неподходящия момент — рече Сам. — Вие изглеждахте погълнати от нещо.

— Вече ти обясних — с Каролайн си казахме каквото имахме да си казваме — раздразнено изрече Джо. — Е, ще се обличаш ли или какво?

— Аз съм си облечен — отвърна Сам. Беше по шорти и тениска с надпис «Кой съм аз». Очите му примигваха сънливо зад стъклата на очилата.

— Сложи си водолазен костюм. Ще се спуснем на дъното, за да ти покажа останките на потъналия кораб.

— Страхотно! — възкликна Сам и остави чашата си на картографската маса, без да изпуска мишката на компютъра.

Джо поклати глава и понесе чашите към кухнята. Сам му приличаше на непохватно паленце, на което просто му трябва време да порасне, но въпреки това брат му имаше дарбата да прониква навътре в нещата. И в хората. Той го разбираше по-добре от всеки друг.

Докато минаваше през салона, Джо си мислеше за предишната вечер. Беше целунал Каролайн Ренуик точно тук, на това място. Парфюмът й все още се усещаше във въздуха. Това откритие така го зашемети, че той спря. Корабът миришеше на сол, нафта, кафе и риба, но Джо улавяше тънкото ухание на жасмин измежду всички други миризми.

Поклати глава и продължи пътя си.

Каролайн. Защо му трябваше да я целува! Той изобщо не се беше замислил. Нито пък беше имал кой знае какъв избор. Ръцете му сами се бяха плъзнали около тялото й, устните му бяха потърсили нейните, а гласът му беше произнесъл името й. И всичко това сякаш беше като извършено от друг човек и Джо нямаше нищо общо със случилото се.

Джо Конър никога не би целунал Каролайн Ренуик. «Омраза» определено беше силна дума, но когато ставаше дума за отношението на Джо към всички членове на семейство Ренуик, той съвсем искрено можеше да каже, че ги мрази.

Само че фактите си бяха факти. Като всеки учен и той разбираше, че някои истини са неоспорими. Миналата вечер беше стоял в тази стая, беше държал в ръцете си една красива жена, телата им се бяха притискали, а езикът й го омагьосваше, караше го да я желае така силно, както не бе желал никоя друга. Шепотът й го беше влудил, беше го накарал да усети тръпки по цялото си тяло. Беше я прегръщал с неподозирана за самия него нежност, не искаше да я пусне.

Когато му каза колко мъчно й е било за баща му и за Джо, как непрекъснато мислела за момченцето, той се беше предал. Съчувствието й го беше извадило от равновесие. Той трябваше или да се отдръпне от нея, или да я целуне. За съжаление гневът му продължаваше да го владее, караше го да копнее да приключи с Каролайн Ренуик час по-скоро и Джо наистина го беше направил.

— Готов ли си? — попита Сам. Беше застанал в коридора и вдигаше ципа на водолазния си костюм.

Докато наблюдаваше брат си, Джо се сети за най-малката от трите сестри Ренуик. Беше усетил мъката на Каролайн и беше благодарен, че брат му не му причинява подобни грижи.

— Измий ги — каза той на Сам и кимна към чашите. — Що за моряк си, след като чакаш някой да върви след теб и да разчиства?