Joro - Unknown

Каролайн кимна мрачно. Клий се облегна назад. По-добре щеше да е да замълчи, иначе можеше да каже нещо погрешно. Сестра й никога не беше реагирала по подобен начин по отношение на някой мъж. Тя беше сдържана, резервирана, не ги допускаше близо до себе си. Баща им им беше разяснил взаимоотношенията между мъжете и жените и Каролайн отдавна беше подбрала внимателно своето оръжие за самозащита. Само че сега то беше отказало да подейства — беше ясно като бял ден.

— Не биваше да го прави! — измърмори тя. — Та той не може да ме понася!

— Ако не може да те понася, защо ще те целува?

Каролайн объркано примигна. Миглите й бяха тъмни и дълги и хвърляха сянка върху бледите й страни. Очите й гледаха уплашено.

— Не знам — сигурно да ме накара да замълча. Някакъв животински инстинкт може би… Кой знае… Имах чувството, че иска да пререже гърлото ми, а вместо това той ме целуна.

— Той толкова ти липсваше — подхвърли предпазливо Клий.

Каролайн кимна. Изглеждаше нещастна.

— Не се срамувай да го признаеш — нежно каза сестра й.

— Невидимата връзка между нас все още съществува — призна Каролайн. — Можем да си четем мислите. Той знае за Скай, за проблема й с алкохола. Не исках да му казвам повече, отколкото е необходимо, но той сам се досети. Скай е съсипана, Клий. Днес ходих при нея в болницата. Струва ми се, че никога вече няма да е същата.

— Ще се оправи, ще видиш.

— Откъде знаеш?

— Знам. Ние я обичаме, а любовта е всесилна.

Каролайн вдигна очи към сестра си. Клий се усмихна — беше изпълнена с нежност към по-голямата си сестра. Лицето на Каролайн се изопна:

— Днес й казах точно обратното — че любовта не може да оправи всичко.

— Значи си сгрешила — отбеляза Клий. Тя вярваше в любовта — вярваше силно в нея с всяка частица от тялото си. Беше убедена, че именно обичта, която трите сестри изпитват една към друга, им е помогнала да оцелеят в този свят на страдание и насилие, в който бяха израснали. Освен това любовта ги беше направила по-силни. Докато наблюдаваше Каролайн, ясно си даваше сметка, че по-голямата й сестра е страдала не по-малко от Скай. Ако не и повече. Клий беше убедена, че любовта, от която Каролайн се нуждаеше, любовта, която щеше да й помогне, я очакваше на брега на океана в същия този момент — на един кораб, разлюлян от вълните, на крачка от опасния риф, който се виждаше от прозореца на къщата, където беше започнало всичко. Да, беше повече от сигурно, че истинската любов очакваше Каролайн Ренуик.

Клий погледна сестра си и сърцето й се изпълни с огромна нежност.

— Той има брат — продължи Каролайн. — Запознах се с него.

— Радвам се за Джо — отбеляза Клий. — Е, вярно, че е по-добре да имаш сестра, но и един брат не е за изхвърляне.

Каролайн замълча.

— Така… Значи Джо Конър най-сетне те е целунал.

— Хммм. — Каролайн избърса очите си. — На какво се смееш?

— А, на нищо — отвърна сестра й и усмивката й стана по-широка.

* * *

Клий стоеше край портата заедно със съпруга си, отпиваше от лимонадата и гледаше как децата й гонят светулките. Беше време да си лягат, но те тичаха, викаха и се въртяха, опитвайки се да откраднат още няколко минути, преди да се озоват в леглата. Клий знаеше, че в мига, в който главите им докоснат възглавницата, ще заспят.

— Защо си толкова мълчалива? — попита Питър.

— Тревожа се за сестра си.

— За Скай? Получава помощта, от която има нужда — от нея се иска само да я приеме. Знаеш, че всичко зависи от доброто й желание.

— Не се притеснявам за Скай, а за Каролайн.

— Защо?

Очите й се насълзиха:

— Толкова е предпазлива! Пази се от всичко — такава е, откакто я помня. Все се грижи за мен и за Скай, прави всичко, за да бъдем щастливи и спокойни.

— Каролайн е добра сестра.

— Най-добрата — поправи го тя.

— И защо се тревожиш за нея?

— Искам тя да се влюби.

— И това ще стане, когато му дойде времето.

Пред очите на Клий изплува лицето на най-голямата й сестра — тревогата, изписана върху него, докато държеше в прегръдките си изпадналата в шок Скай. Бяха в Редхоук и само преди миг Скай беше убила човек.

— Каролайн винаги е била до мен и до Скай — промълви тя. — И двата пъти, когато…

— Когато пред очите ви е умирал човек ли? — попита Питър.

— Да — кимна Клий. Беше само на три години, когато Джеймс Конър бе нахлул в къщата им, но ясно си спомняше как Каролайн я беше прегръщала и предпазвала от дулото на пистолета със собственото си тяло.

— Така е, защото ви обича.