Joro - Unknown

— Върна се.

— Къде мислиш, че отива, Каролайн?

— Не знам.

— Саймън ми каза, че си му разрешила да се настани в хотела. Благодаря ти.

— Недей да ми благодариш. — Каролайн отпи от чая си.

— Джо попита ли за мен? Поиска ли да знае каква е причината да му се обадя?

— Да.

Скай поклати глава. Лицето й беше бледо, а сега побеля още повече. Каролайн добре познаваше сестра си и с положителност можеше да каже, че в момента Скай изпитва срам и неудобство заради пиянското си телефонно обаждане. Каролайн не се опита да я успокои.

— Толкова се изложих — въздъхна Скай. — Какво повече мога да кажа?

— Какво смяташ да правиш?

Скай издърпа чекмеджето на шкафчето и извади сива книжка със заглавие «Четирийсет въпроса». Каролайн хвърли поглед към въпросите и установи, че бяха предназначени да определят дали един човек е алкохолик.

— Това е абсолютна измама — отбеляза Скай.

— Защо?

— Защото според този въпросник излиза, че съм алкохоличка.

Каролайн предпочете да остави изявлението на сестра си без коментар.

— Татко искаше да ни научи да изпадаме в екстаз от живота. Ти някога изпитвала ли си екстаз, Каролайн?

— Да — призна тя, спомняйки си за лунните нощи, за песните на птиците, за тайнствените шумове нощем в планината, от които адреналинът й се покачваше.

— Невероятно! — въздъхна Скай. — Мразех тези екскурзии. Страхувах се, но накрая свикнах.

— С кое?

— С вълнението. С чувството, че наистина си жив. Не можем да му устоим.

Каролайн си помисли за целувката на Джо и замислено изрече:

— Кой знае — може и да можем.

— Мисля, че ми е писано да умра млада — прошепна Скай.

— Вместо да си пълниш главата с подобни глупости, по-добре престани да пиеш.

— Много е сложно, а го казваш така, сякаш е най-лесното нещо на този свят.

— Изобщо не мисля, че е лесно.

— Дори не знам дали искам да го направя.

— Това ти сама трябва да решиш.

Скай не отговори. Намръщено гледаше към книжката с четирийсетте въпроса, сякаш й се искаше внезапно да изчезне от ръцете й.

* * *

Мишел беше предупредила Клий да внимава: Каролайн беше в отвратително настроение. Отказа поръчката за риба, каза на помощничката си, че маргаритките на бара са отвратителни, и направи забележка на група млади творци от Монреал, макар младежите да не вдигаха повече шум от всички останали млади художници през последните стотина години.

Клий беше донесла цял багажник със стари дрехи, за да се консултира с Каролайн какво ще е най-добре да облече за бала. За момент се замисли дали не е по-добре да си тръгне и да дойде друг път, но после реши, че заобикалянето на проблемите никога не е водило до нищо добро в тяхното семейство, затова решително се насочи към кабинета на сестра си.

— Тъй като тазгодишният бал е на тема «Любима картина», сметнах, че няма да е зле да съживим някоя от картините на татко. Ти какво мислиш по този въпрос?

— Ще бъда най-щастливият човек на света, ако всичките картини на баща ни пропаднат в ада! — рязко отвърна Каролайн.

— Татко може да беше всякакъв, но не може да се отрече, че рисуваше страхотно — отбеляза Клий, после отстъпи назад и понижи глас. Приличаше на служител от тайните служби, който преговаря с полудял терорист.

— Тази сутрин отидох да видя Скай — каза Каролайн.

— Как е тя?

— Обмисля възможностите. Чуди се дали да умре млада, или да се откаже от пиенето.

— Сериозно ли говориш?

— Да. Да умреш млад звучи ужасно романтично, нали? Да се напиеш артистично и да пукнеш от това, докато си още млад. Само дето хората не гледат с добро око на подобни прояви.

— Същата като татко е.

— Трябва да се преструваме, че неговото пиянство просто не е съществувало, или ще трябва да го оправдаем просто защото е Хю Ренуик.

— Какво искаш да кажеш?

— Той вникваше дълбоко в неща, които никой друг не успяваше да разбере. Беше обзет от огромна загриженост. Животът беше тъмен, брутален, жесток, управляван от дяволски сили. Нали разбираш? Само че той всичко знаеше и усещаше, защото беше велик художник. Нямаше как да не разбира!

— Защо си в такова настроение? — попита Клий, поразена от яростта в сивите очи на сестра си.

— Някога забелязвала ли си, че всъщност лъжите са били истината в нашето семейство?

— Дай ми пример.

— Ами лъжата, че татко пие, защото Скай е убила човек, например. Смазан от чувството си за вина, задето е настоявал тя да ходи на лов, той се затваряше в студиото си или се закотвяше в моя бар и не се отделяше от бутилката с уиски. И се предполага, че той е правел всичко това, защото страшно много ни е обичал, нали така? Защото е искал да ни предпази, а вместо това ни е съсипал. Каква лъжа само!