Joro - Unknown

— Говориш за Сам, нали?

За Каролайн сестрите й бяха истинска благословия. Не можеше да си представи живота си без тях. Може би връзката между Джо и брат му беше също толкова силна. Ето, при споменаването на името на Сам погледът му омекна, стана почти нежен. Твърдата линия на устните му се разчупи. Той побутна снимката към Каролайн, сякаш беше приключил с този къс хартия завинаги. Снимката полетя към пода.

— Да, понякога е голям досадник, но е страхотно хлапе — каза той. — Океанограф до мозъка на костите си. Завърши същото училище като мен. В момента е един двайсет и седем годишен многознайко.

— Изглежда, се опитва да върви по твоите стъпки — усмихна се Каролайн.

Джо сви рамене. Усмивката му помръкна. Друг спомен беше изплувал в съзнанието му. Той погледна напрегнато Каролайн, сякаш внезапно беше изникнало още нещо, което трябваше да бъде свършено.

— Обвинявах баща ти за всичко, което се случи — призна Джо.

— Аз пък обвинявах майка ти — въздъхна тя.

— Той не е имал право да ви пъха оръжие в ръцете. Особено след онова, което сте преживели покрай баща ми. — Въздъхна дълбоко и поклати глава.

Каролайн се запита как ли би се почувствал, ако узнаеше цялата истина. Нямаше намерение да му я разказва и се съмняваше, че Скай ще го потърси отново. Затвори очи и се замисли за трагичния инцидент, разиграл се в планината Редхоук.

— Знам как се чувстваш — започна тя.

Джо поклати глава и рече:

— Не знаеш.

— Какво искаш да кажеш?

— Баща ми се е самоубил. Ужасно е да знаеш, че родният ти баща е бил толкова нещастен, че да предпочете да си пръсне черепа, вместо да се прибере у дома.

— Знам — повтори тя. Кръвта бучеше в ушите й, ръцете й продължаваха да треперят.

— Не знаеш, Каролайн. — Джо се опитваше да не повишава тон. Тя разбираше, че той смята своята мъка за нещо изключително. За него Каролайн беше просто свидетел на случката.

— Съжалявам, но не знаеш.

— Аз бях там, Джо! — извика тя отчаяно. Нима той не разбираше как се беше чувствала тогава? Нима не вярваше, че тя не е била равнодушна към случилото се? — Бях с него! Един от първите ми спомени е смъртта на баща ти! Беше ми мъчно за него, Джо. Толкова съжалявах за него и за теб! Ти беше почти на същата възраст като мен. Единствената мисъл, която се въртеше в главата ми, беше: «Бащата на това малко момченце е мъртъв!» — Тя се задави и млъкна.

Джо я слушаше. Нищо не казваше и не помръдваше.

— Родителите ми изпитваха яростен гняв към него. Мразеха го и искаха и ние да го мразим. Баща ми направо откачи, когато разбра, че ни е заплашвал. Именно затова ни даде оръжие, смяташе, че след случилото се ние трябва да се научим да се защитаваме.

— И заради това ви е повел из планините и ви е карал да убивате животни?

Каролайн не отвърна на въпроса му, а продължи:

— Моите родители мразеха баща ти, но не успяха да ни накарат и ние да го мразим. Нямаш представа колко се ядосаха, когато им казах, че искам да ти пиша! Само че аз просто не можех да не ти пиша. Трябваше.

— Защо?

— За да те успокоя.

— Но ти беше само на пет години! — възкликна Джо. — Не е било твоя работа да ме успокояваш!

— Не, но просто не можех да не мисля за тебе.

Почувства, че корабът се разклаща. Какво ли беше усещането при земетресение? Почувства ръцете на Джо около тялото си. Отначало прегръдката му беше груба. Той я взе в ръцете си, повдигна я от местото й. Ръката му леко погали шията й, плъзна се под косата й и от устните й се откъсна стенание.

Устните му докоснаха страната й и тя вдигна лице, за да посрещне целувката му. Не беше се бръснал от два дни и страните му бодяха. Ръцете му здраво я стискаха. Целуваха се така, сякаш от това зависеше целият им живот. Целувката им беше наситена със соления вкус на море, на сълзи и на кръв. Каролайн имаше чувството, че стои на ръба на палубата по време на свирепа буря. Ръката му се плъзна надолу, устните му прошепнаха името й и тя потръпна.

Опита се да се отдръпне, уплашена от силното чувство, което я беше обзело. Очите на Джо бяха по-тъмни и по-гневни отколкото в началото на разговора им, но беше очевидно, че няма намерение да я пусне. Изглеждаше така, сякаш не можеше да повярва, че току-що я беше целунал. Хвана здраво ръцете й над лактите, устните му отново погалиха страните й и прошепнаха нещо, което тя не успя да разбере. Когато Джо се отдръпна, погледът му беше почти нежен. Тази нежност изчезна така бързо, както се беше появила и Джо отпусна ръце.

— По-добре да си вървя — разтреперана рече Каролайн.